Определение № 10815 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8698/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Г. Б. от гр. София, чрез адв. Л. Панайотов, срещу Oпределение № 8444 от 12.06.2024г., по по административно дело № 5579/2024г. по описа на Административен съд – София-град. Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на оспорения акт. Претендира се постановяването му при липса на мотиви. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените дейности и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна, в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 от АПК претендира неоснователност на частната жалба и иска нейното отхвърляне и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на поисканите от частния касационен жалбоподател разноски. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, предвид което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София - град е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Д. Г. Б. от гр. София, чрез адв. Л. Панайотов, срещу Заповед № 839/14.03.2016г., издадена от председател на Софийски градски съд, на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 88 от Закона за съдебната власт и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Заповед № 839/14.03.2016г., издадена от председател на Софийски градски съд, с което е наредено за всяко проведено открито съдебно заседание да се изготвя от съдебния секретар файл със звукозапис със съответната техника, ако такава е налична, не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а има характер на акт с вътрешно служебен характер по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, който акт, с оглед на съдържанието си не рефлектира върху правната сфера на Д. Б. и не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на АПК. Съдът е изложил съображения във връзка съдържащите се в заповедта волеизявления на административен ръководител – председател на СГС и е приел, че същите не са направени в качеството му на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК и при упражняване на властнически правомощия в сферата на изпълнителната дейност на държавата, а с оглед правомощията му, уредени в чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗСВ и в качеството му на представляващ орган на съдебната власт. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 65 ЗСВ всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка и се представляват от административния ръководител или друго определено лице. При осъществяване на функциите си административният ръководител издават заповеди, разпореждания и правила съобразно определената му в закона компетентност. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗСВ регламентира като правомощия на председателя на окръжния (за София – на градския) съд да осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд. С оглед съдържанието на Заповед № 839/14.03.2016г., издадена от председател на Софийски градски съд, същата е издадена на основание чл. 86, ал. 1, т. 11 от ЗСВ, с оглед организацията на работата на отделните съдебни служители ангажирани с изготвянето и съхранението на аудиозаписи на проведените в съответния съдебен орган открити съдебните заседания. Предвид характера и същността на направените с оспорената заповед волеизявления същата има организационен характер и представлява вътрешноведомствен акт, по смисъла на чл. 2, ал.2, т. 3 от АПК, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд. Процесната заповед възлага задължения на административно подчинени на издателя й лица и не попада в изключението на чл. 2, ал.2, т.3 от АПК да засяга права, свободи и законни интереси на определени граждани и организации. Изготвянето и съхранението на аудиозаписи на провежданите в съдилищата отрити съдебни заседания е регламентирано с разпоредбата на чл. 311, ал.3 от НПК, вр. чл. 237-чл. 239 от НПК, по отношение на наказателните дела и с разпоредбата на чл. 150, ал.4 от ГПК по отношение на гражданските, а при приложение нормата на чл. 144 от АПК и по отношение на административните дела. Предвид тази изрична законова регламентация, съответния съдебен орган, като администратор на лични данни следва да съхранява и обработва съдържащите се в съответните звукозаписи такива, при съобразяване с нормите на ЗЗЛД и при условията на съответните процесуални закони. В правомощието на председателя на съответния съдебен орган е да създаде ред и организация за изготвянето, съхранението и унищожаването на съответните звукозаписи, в каквато насока са дадените с процесната заповед разпореждания на административния ръководител на Софийски градски съд. Търсената от жалбоподателя защита, във връзка с изложените твърдения за нарушаване реда за изготвяне, съхранение и унищожаване на звукозаписи от открити съдебни заседания по наказателни дела, съдържащи лични данни, с разпоредените в оспорената заповед правила на работа на съответните съдебни служители, не попада в приложното поле на чл. 128 от АПК, което от своя страна обуславя недопустимост на съдебен контрол срещу оспорената заповед. Контролът върху дейността на органите на съдебната власт се осъществява от Инспектората при ВСС /ИВСС/. Съгласно чл. 5, ал.3 от Правилник за организацията и дейността на ИВСС и за дейността на администрацията и на експертите, Инспекторатът осъществява надзор и осигурява спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защита на физическите лица, във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и на Закона за защита на личните данни и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработване на лични данни от съдилищата при изпълнение на функциите им на орган на съдебната власт. По изложените съображения настоящият състав на Върховен административен съд намира, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответниковата претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, такова следва да се присъди в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение