Решение № 971 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7977/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, подадена чрез пълномощника му юрк. В. Стойкова, против Решение 8059/10.06.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 10672/2023 г., с което е отменено издаденото от него Решение 32-590932/13.10.2023 г. С доводи за наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон - касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди издаденият от него административен акт и да му се присъдят направените разноски съгласно представен списък на разноските. Ответникът по касационната жалба Амичи 2018 ЕООД, ЕИК 205159243 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост - 4 , ресторант Амичи - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Т. Тодоров по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски за касационната инстанция. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Тодоров. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение 32-590932/13.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което са установени допълнителни задължения на Амичи 2018 ЕООД за вносно мито в размер на 728,82 лв. и за ДДС в размер на 1 603,43 лв. Изложени са мотиви за неприемане на декларираната митническа стойност като такава по чл. 70, § 1 от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение) и определяне на нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. Според фактическите установявания на първостепенния съд: На 25.10.2020 г. Амичи 2018 ЕООД декларира чрез пряк представител Лидикар ООД на режим допускане за свободно обращение стока 1: катастрофирал пътнически автомобил, марка: HYUNDAI, модел: SANTA FE, тип: бензин, бр. места: 5, товароносимост: 0, първа регистрация: 20140101, цвят: сив, работен обем: 2400 куб. см., мощност: 190 HPSAE, двигател : не се чете, шаси : 5XYZUDLB2EG187162; стока 2: катастрофирал пътнически автомобил, марка: VOLKSWAGEN, модел: GOLF, тип: бензин, бр. места: 5, товароносимост: 0, първа регистрация: 20150101, цвят: сив, работен обем: 1800 куб. см., мощност: 150 HPSAE, двигател : не се чете, шаси : 3VW217AU3FM033559; и стока 3: катастрофирал пътнически автомобил, марка: MAZDA, модел: 3, тип: бензин, бр. места: 5, товароносимост: 0, първа регистрация: 20160101, цвят: сив, работен обем: 2000 куб. см., мощност: 175 HPSAE, двигател : не се чете, шаси : 3MZBM1U74GM246791; Декларирани са в ел. д. 5/14 Код на държавата на изпращане/износ'' - СА Канада; в ел. д. 4/1 Условие на доставка - CFR - Стойност и навло ; в ел. д. 6/14 Код на стоката код по Комбинираната номенклатура/ 6/15 Код на стоката код по ТАРИК - 8703 23 90 00; в ел. д. 4/16 Метод за определяне на стойността - 1 - Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса) ; в ел. д. 4/14 Цена на стоката - стока 1 - 2 018 CAD, стока 2 - 1 518 CAD и стока 3 - 1 368 CAD; в ел. д. 7/10 Идентификационен номер на контейнера - MSCU8091092; в ел. д. 8/5 Вид на сделката - код 11 - Сделки, включващи действителна промяна на собствеността с финансова компенсация - Незабавна продажба/покупка, с изключение на пряка търговия със/от частни потребители. Към МД са приложени: за стока 1: търговска фактура RA-E20083101/31.08.2020 г., издадена от QUEBEC INC, Pierrefonds, и талон L4942206; за стока 2: търговска фактура RA- Е20091702/17.09.2020 г., издадена от QUEBEC INC, Pierrefonds, и талон SSKK02626; за стока 3: търговска фактура RA- Е20091703/17.09.2020 г., издадена от QUEBEC INC, Pierrefonds, и талон SS6J02UVG; като общо за трите стоки са били представени - опаковъчен лист, генерален коносамент MEDUMC543052 и търговска фактура 0000003085/21.10.2020 г., издадена от ЛОГИ СПЕД" ООД. На основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ митническите органи са осъществили последващ контрол след вдигане на стоките с цел проверка на точността и пълнотата на информацията в подадена МД. От канадските митнически власти е предоставена на ЦМУ информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада за България. За процесните автомобили според предоставените данни е декларирана в износната митническа декларация цена съответно за стока1 - в размер на 4 115 CAD, за стока 2 в размер на 3 765 CAD и за стока 3 в размер на 2 835 CAD. С писмо рег. 32-47726/06.02.2023 г. на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка със съмнения относно декларираната митническа стойност от вносителя са изискани подробни данни за техническото състояние и извършени ремонтни дейности на автомобилите и всякакви други документи в подкрепа на митническата стойност. В отговор дружеството представя референции за изходящ валутен превод от 08.09.2020 г. и от 18.09.2020 г. в полза на QUEBEC INC, съответно за 5 608 CAD и за 10 736 CAD, три броя фактури на различни физически лица за продажба на трите автомобила и аналитични ведомости за счетоводна сметка 304 Стоки на Амичи 2018 ЕООД. Въз основа на тези данни митническият орган приема, че са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, които не са отпаднали, тъй като липсват достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена на стоките, в т. ч. степента на щетите на автомобилите, декларирани като катастрофирали, за извършени ремонти и тяхната стойност, за кои автомобили са плащанията, договор за посредничество и пр. Не приема декларираната митническа стойност на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и определя нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, въз основа на данните в износната декларация, съответно за стока 1 - в размер на 5 161.12 лв. (4 115 CAD), за стока 2 в размер на 4 722.14 лв. (3 765 CAD) и за стока 3 в размер на 3 555.71 лв. (2 835 CAD). Счита, че митническата стойност е невъзможно да се определи по реда на чл. 74, § 2, б. а) и б. б) от МКС, тъй като от направена справка в МИС3А не са установени данни за декларирани и приети идентични или сходни стоки. Представя справка от МИСЗА за периода 10.09.2020 г. 08.12.2020 г. за МД за допускане за свободно обращение за автомобили Хюндай, Мазда и Фолксваген, както и за автомобили с пристанище на натоварване Монреал. Подчертава, че разнородният характер на повредите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тези марки и модели. Вносителят е уведомен по реда на чл. 22, § 6 от МКС за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност. Представил е писмено становище. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 29 от Регламент 952/2013, в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за несъответствието му с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност не са обосновани. Това според него е така, защото от неоспорените и представени от жалбоподателя доказателства - 3 бр. фактури за извършени плащания по отношение на стока 1, 2 и 3, сертификати по отношение на автомобилите, в това число и представените банкови референции от 08.09.2020 г. и 18.09.2020 г., може да бъде направен извод относно твърдяната митническа стойност. Счел е, че писмото, получено от митническите органи на Канада, има материалната доказателствена сила относно обстоятелството, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната на износ посочената стойност, но в него липсват каквито и да е данни, че по-високата декларирана от износителя стойност е реално уговорената, респективно заплатената или подлежаща на плащане цена. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в Приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на административния съд за необоснованост на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Агенцията на Канадските гранични служби (Canada Border Services Agency CBSA), е за декларирана в износната МД цена на процесните МПС съответно 4 115 CAD, 3 765 CAD и 2 835 CAD, която значително надвишава цената, посочена в приложените от вносителя към МД за внос фактури съответно 2 018 CAD, 1 518 CAD и 1 368 CAD. Информацията е предоставена в отговор на искане на българските митнически власти в процедура, регламентирана в Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, OB L 7, 13.1.1998, p. 38 45, публикувано в специално издание на български език. Предоставените данни отговарят на определението за сведения в чл. 1, т. 4 от споразумението, а именно данни, документи, доклади и техни заверени копия, както и всяко друго съобщение, включително данните, които са обработени или анализирани, за да предоставят указания за дадена операция в нарушение на митническото законодателство . Чл. 16, пар. 3 от същото това споразумение позволява използването на сведенията в рамките на съдебни или административни дела, започнати впоследствие, поради неспазване на митническото законодателство. Отговорът на CBSA е официален удостоверителен документ, доказващ, че декларираната от износителя в износната МД цена на процесните автомобили е съответно 4 115 CAD, 3 765 CAD и 2 835 CAD. Тези стойности, както правилно приема и първостепенният съд, не може безрезервно да се приемат за действително платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, но може да обосноват основателни съмнения дали декларираната от вносителя стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС. В представените сертификати за автомобилите (л.208 и сл.) се посочва, че същите са претърпели щети, но с оглед липсата на доказателства за техния вид и размер, както и за декларираното обстоятелство, че автомобилите са катастрофирали, обосновано митническият орган приема, че съмненията му не отпадат и съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение отхвърля декларираната цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в този текст, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, т. 27). Безспорно всеки митнически орган е длъжен да използва собствената си национална база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до други източници на информация или до други бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Изводът, до който достига СЕС в т. 57 от това решение е, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган на държава членка може да използва само сведенията, които се съдържат в националната база данни, която той попълва и управлява, като не е длъжен, когато тези сведения са достатъчни за целта, да прави справка с информацията, притежавана от митническите органи на други държави членки или от институциите и службите на Съюза, без да се засяга възможността за посочения орган, ако случаят не е такъв, да отправи искане до посочените органи или до посочените институции и служби, за да получи допълнителни данни за целите на определянето. В оспореното решение на митническия орган са изложени мотиви за невъзможността да бъдат приложени методите по чл. 74, § 2, б. а) и б. б) МКС, според които в националната митническа информационна система (МИС3А) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесните, поради това, че автомобилите са катастрофирали. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод , при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. Цитираните текстове на МКС и Регламента за изпълнение сочат, че декларираната в износната МД продажна цена на автомобилите не представлява налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Кодекса, нито представлява по-рано определена митническа стойност при внос на територията на ЕС. Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на митническата стойност по т. нар. "резервен метод" , остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от износните декларации. В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираната стока, логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. "употребяван", "катастрофирал", "с повреди"), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС при съблюдаване правилото за "разумна гъвкавост" (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област. Експертизата не следва да се назначава, за да се определи пазарна цена, която да бъде използвана за определяне на митническата стойност, а за да коригира евентуално по-рано определените митнически стойности при внос с оглед конкретните повреди на автомобилите. Изложеното налага извод за това, че декларираната в износната митническа декларация стойност на стоките неправилно е възприета от митническия орган като такава, определена по резервния метод на чл. 74, § 3 от МКС. Това обосновава материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, което от своя страна обуславя и съответствие на решението на първостепенния съд с материалноправните норми. По тези съображения оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Не са налице основания за неговото намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед фактическата и правна сложност на спора и предоставената правна защита. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение