Определение № 578 от 26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2053/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№3094/20.4.2017 г., подадена от адвокат С. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба И. Д. И. от [населено място], [община], област П., срещу въззивно решение №43/13.3.2017 г. по гр.д.№452/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, II граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение №751/20.5.2016 г. по гр.д.№1574/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, III граждански състав, и по касационна жалба, вх.№3173/24.4.2017 г., подадена от адвокат Н. Х. Ш. – процесуален представител на ищеца Н. Т. К. от [населено място], област П., в частта, с която е отхвърлена претенцията между присъдената сума от 90000 лева до пълния предявен размер от 222000 лева. С молба, вх.№3814/12.5.2017 г. ищецът Н. Т. К. е заявил, че прави отказ от предявените искове и моли за обезсилване на обжалваното решение, на основание чл.233 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата намира, че е налице хипотезата на чл.233, изречение първо, предложение първо ГПК. Ищецът е направил писмен отказ от предявения иск. Предвид обстоятелството, че изявлението е направено пред касационната инстанция въззивното решение следва да бъде обезсилено, както и потвърденото с него първоинстанционно решение. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,