Определение № 4288 от 08.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 494/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. С., чрез особен представител адв. К. П., срещу въззивно решение № 4522 от 26.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 6560/2023 г. по описа на Софийски градски съд, поправено с решение № 2889 от 29.04.2026 г. по същото дело, с което след частична отмяна на решение № 3095/23.02.2023 г., постановено по гр. д. № 30912/2022 г. по описа на Софийски районен съд, по предявените от „Софийска вода“ АД срещу С. В. С. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1813,78 лева – стойност на потребени ВиК услуги за периода 11.02.2019 г. - 17.10.2021 г. и сумата 283,92 лева – лихва за забава за периода 21.03.2019 г. - 17.10.2021 г., върху главниците за потребени ВиК услуги и като последица ответникът С. В. С. е осъден да заплати на „Софийска вода“ АД разноски за заповедното производство, както и разноски за исковото производство по съразмерност. С решението са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна „Софийска вода“ АД не е подала отговор и не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд е приел за установено от събраните писмени доказателства, че ищеца и ответника са във валидни облигационни правоотношения. Посочил е, че това обстоятелство се установява от справка от Служба по вписванията по партидата на ответника, от която е видно, че на 21.04.2009 г. е вписана възбрана върху процесния водоснабден имот /същата е заличена на 20.02.2015 г./ и декларации по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, от които е видно, че ответникът е декларирал имота пред данъчните служби. Предвид обстоятелството, че с декларацията по чл. 14 ЗМДТ са удостоверени неизгодни за издателя обстоятелства, те се ползват с доказателствена сила срещу него, поради което декларирането на имота следва да се цени и като извънсъдебно признание от страна на ответника за притежаване правото на собственост върху имота. От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че потребители на ВиК услуги са собствениците или лицата с учредено право на ползване на съответните имоти. Правоотношенията между страните са регламентирани от Наредбата, както и от влезлите в сила на 01.09.2006 г. Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийска вода“ АД, в сила до 28.08.2016 г. и от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от 28.08.2016 г., насам. Действащите през процесния период Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийска вода“ АД са общодостъпни на съответните интернет адреси. По силата на тези ОУ е налице облигационна връзка между страните, като ищцовото дружество не сключва индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата и на чл. 2 от ОУ ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги за имот, находящ се в С., [жк], [улица], ап. ... Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, процесният имот е водоснабден, като за процесния период до имота са доставяни ВиК услуги. Няма данни за отказ от ВиК услуги. Количеството ВиК услуги, доставено до имота, е начислено на база двама живущи. Общата стойност на начисленото е в размер на 3417,485 куб.м. на стойност 7729,48 лева, която стойност съгласно заключението на вещото лице, е определена в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. Въпреки, че процесният имот е водоснабден, в него не е бил монтиран водомер. Иначе, казано установена е реалната доставка на ВиК услуги от ищеца в имота на ответника през посочения период, съгласно заключението на експертизата, като операторът на ВиК услуги се е съобразил с максималния праг на цените, определени с решения на КЕВР за отчетните периоди. Не се установява обаче основанието за начисляване на потребени ВиК услуги за двама живуши. По делото не е представено заявление за откриване на партида или друг документ, от който да е видно, че ответникът е декларирал наличието на двама живущи в процесния водоснабден имот. Затова, дължимата от ответника сума за доставени до имота ВиК услуги следва да бъде определена /преизчислена/ на база един живущ. При прилагане правилото на чл. 162 ГПК съдът е приел, че за периода 11.02.2019 г. до 17.10.2021 г., за който исковата претенция не е погасена по давност, ответникът дължи сумата в размер на 1813,78 лева. Ответникът и дължи лихва за забава върху главниците за потребени ВиК услуги в размер на 283,92 лева, до които суми искът е основателен. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. За допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Ползва ли се с обвързваща съда материална доказателствена сила официален документ, при изготвянето на който не е спазен установения в закона ред?“. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с решение № 414 от 01.04.2015 г. по гр. д. № 4813/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В тази връзка излага, че съдът не е взел предвид наличието на право на ползване върху имота. С оглед правото на ползване, собственикът не следвало да отговаря за задълженията за предоставени ВиК услуги в имота. Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. Същото е валидно и допустимо. Поставеният от касатора въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Същият не е с предвиденото в процесуалния закон значение – вж. ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение, такова оплакване не е въведено с въззивната жалба, нито в проведеното по делото открито съдебно заседание. Със същият се иска обсъждане на представените пред първата инстанция писмени доказателства – справка от Служба по вписванията и декларации по чл. 14 ЗМДТ, което е несъвместимо с характера на производството по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. В тази фаза на делото Върховният касационен съд действа, единствено като съд по правото. Решението не е очевидно неправилно, каквото е настояването на касатора. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение