Определение № 6091 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. Л. Г., от [населено място], Област Ямбол, чрез адв. П. Марков, АК – Ямбол, за отмяна на Решение № 142/25.01.2024 г. на Административен съд – Търговище по касационно административнонаказателно дело (КНАХД) № 101/2023 г., с което е оставено в сила Решение № 188/13.10.2023 г. на Районен съд – Търговище по административно наказателно дело № 487/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1292-000903/15.06.2023 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Търговище. Искателят твърди, че в проведеното касационно производство е оставено без уважение искането му за събиране на доказателства чрез допускане на съдебно-автотехническа експертиза, чрез заключението по която да се установи липсата на извършено административно нарушение, вследствие на което е нарушено правото му на пълноценна и ефективна защита в процеса, приравнена на лишаването му от право на участие в процеса. Счита, че е налице основанието по чл. 239, т. 5 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Административен съд – Търговище. В изпълнение на дадено от съдия-докладчика по АНД № 487/2023 г. указание във връзка с разпореждане на председателя на седмо отделение на Върховния административен съд за уточняване действителната воля на искателя, с молба вх. № 2027/07.03.2024 г. Г. сочи, че се претендира възобновяване на административнонаказателното производство, като се иска отмяна на влязло в сила Решение № 142/25.01.2024 г. по КНАХД № 101/2023 г. на Административен съд – Търговище, поради което иска съдопроизводствените действия да продължат пред Върховния административен съд. Ответникът по искането – началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Търговище, чрез пълномощник – юрк. Л. Василева, изразява становище за недопустимост на искането, алтернативно – за неговата неоснователност. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира искането за недопустимо. Решение № 142/25.01.2024 г. на Административен съд – Търговище по КНАХД № 101/2023 г. е постановено в касационно производство с правно основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С посоченото е оставено в сила Решение № 188/13.10.2023 г. по АНД № 487/2023 г., с което е потвърдено НП № 23-1292-000903/15.06.2023 г. за налагане на Г. на общо три административни наказания - две наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“ на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 и чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 131 АПК, съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. В случая нито в АПК, нито в ЗАНН е предвидено друго. Съдебният контрол върху законосъобразността на издаденото наказателно постановление е осъществен на две съдебни инстанции. С произнасянето на Районен съд - Търговище и Административен съд – Търговище, редът за съдебен контрол е изчерпан. Постановеното от касационната инстанция съдебно решение не подлежи на последващо обжалване и е окончателно. С разпоредбите на чл. 70 и сл. ЗАНН е уредена процедурата по възобновяване на административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и за решените или прекратени от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, при наличието на някоя от изброените в чл. 70, ал. 2 ЗАНН предпоставки. Тъй като ЗАНН предвижда нарочно производство по възобновяване на влезли в сила наказателни постановления и на решения и определения на съда, спрямо тях общата уредба за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е неприложима. АПК се прилага в административнонаказателните производства само в случаите, в които ЗАНН изрично препраща към него и доколкото същият закон не предвижда изрично уредени процесуални средства за защита. Специалният закон (ЗАНН) дерогира общия (АПК). Ето защо, искането на Г. за отмяна на Решение 142/25.01.2024 г. на Административен съд – Търговище по КНАХД № 101/2023 г. по реда на чл. 237 и сл. АПК, отправено до Върховния административен съд, е недопустимо. Основанията за отмяна, конкретно изброени в чл. 239 АПК, вкл. и това, на което се позовава искателят - чл. 239, т. 5, са неприложими при искане за отмяна на съдебни решения, постановени в производства по ЗАНН. С оглед горното, искането на Г. Л. Г. за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 63в ЗАНН, следва да се остави без разглеждане като недопустимо, а образуваното въз основа на него съдебно производство - да се прекрати. Водим от изложеното и на основание чл. 237, ал.1 АПК вр. чл. 70, ал.1, т. 7 ЗАНН, Върховният административен съд, седмо отделение