Определение № 29 от 14.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 382/2017 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Постъпила е молба от Е. Д. Н., З. К. Н. и Д. Н. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 06.01.2014 г. по гр.д. №763/2011 г. на Хасковския окръжен съд в осъдителната му част. Молбата се основава на обстоятелството, че след влизане в сила на атакуваното решение, с което е бил уважен частично предявен срещу молителите иск по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, е образувано тълкувателно дело №4/2016 г. на ОСГК на ВКС по въпроса дали съставлява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, извън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ. Молителите твърдят, че с влязла в сила присъда първият от тях Е. Н. е осъден за извършено престъпление по чл.242, ал.1, б.”д”, пр.1 НК, като към 02.10.2010 г. по отношение на него е настъпила реабилитация по право и той се счита за неосъждан. Въпреки това в производството по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ той е бил третиран като осъждан и са приложени последиците на закона. Молителите считат, че с оглед настъпилата реабилитация, не е била налице процесуална предпоставка за образуване на производство по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, съответно – че постановеното решение по този иск е процесуално недопустимо. Затова образуваното тълкувателно дело №4/2016 г. на ОСГК на ВКС е от значение за преценката за допустимостта на влязлото в сила решение по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ и съответно - представлява основание за отмяна на това решение на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Иска се и спиране на производството по чл.303, ал.1, т.3 ГПК до постановяване на тълкувателното решение. Ответникът в производството К. оспорва молбата. Счита, че тя е процесуално недопустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално недопустима. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Спорен е въпросът доколко едно тълкувателно решение на ВКС, с което се дава задължително тълкуване на закона, представлява основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение по конкретен спор, основано на друго, различно тълкуване на същия закон. По този въпрос има висящо тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т.1. Във всички случаи обаче само фактът на образуване на тълкувателно дело пред ВКС, при това по приложението на закон /ЗОПДНПИ/, който не е относим към влязлото в сила решение по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, не представлява основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Следователно молбата за отмяна няма необходимото съдържание, тъй като в нея липсва твърдение за наличие на годно основание по чл.303, ал.1 ГПК. По тази причина тя следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото, на ответника по касация К. следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 50 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,