Определение № 1813 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административвнопроцесуалния кодоекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“, представляван от министъра на културата против определение № № 6510 от 31.07.2023г., постановено по адм.д. № 11279 по описа за 2022г. на Административен съд-София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение Административен съд –София град е постановил връщане на подадената касационна жалба от частния жалбоподател против решение № 2704 от 20.04.2023г. по адм.д .№ 11279/2022г. по описа на същия съд, като е приел, че касационният жалбоподател не е изпълнил указанията за заплащане на дължимата държавна такса от 270 лв по сметка на ВАС. Така постановеното определение е неправилно. Видно от материалите по делото разпореждането за заплащане на дължимата държавна такса за касационно обжалване е постановено на 21.06.2023г. Същото не е обективирано на самостоятелен хартиен носител, а е написано върху последния лист от подадената касационна жалба. В делото липсват доказателства кога същото е съобщено на касационния жалбоподател, т.е. от кой момент започва да тече 7-дневния срок за изпълнението му. Има отбелязване че на същата дата е изпратено съобщение, но липсват доказателства за неговото получаване от надлежната страна или нейния процесуален представител, респ. липсват доказателства за датата на получаване. Само по себе си това обстоятелство сочи, че към датата на постановяване на обжалваното определение указанията за внасяне на държавната такса не са съобщени, което е достатъчно за отмяна на определението за връщане на касационната жалба. Към частната жалба е приложен банков документ за внесена държавна такса от 370 лв. за касационно обжалване, което сочи на още едно основание за отмяна на обжалваното определение. С оглед на горното, Върховният административен съд