Определение № 861 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Карамишев“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община [община], област София, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. К. Москов, против Определение №1310/02.11.2023 г. на Административен съд – София – област (АССО) по административно дело №1205/2023 г., с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството жалба против Заповед за налагане на принудителна административна мярка. №ФК-С2239-0082994/28.06.2023 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, и е прекратено производството по делото. С доводи за неправилност на определението жалбоподателят претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – не изразява становище. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 160, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, частично основателна. За да постанови оспореното определение, административният съд е приел, че оспореният административен акт е редовно връчен на жалбоподателя на 12.07.2023 г. Жалбата е подадена чрез административния орган и е получена от него на 09.10.2023 г. Ответникът е представил по делото оригиналния пощенски плик, в който е подадена жалбата, и едното пощенско клеймо на плика е с дата 05.10.2023 г., а другото е нечетливо. Приел е, че най – ранната дата, на която се установява подаването на жалбата, е 05.10.2023 г., а срокът за обжалването на акта е изтекъл на 26.07.2023 г. Така постановеното определение е частично неправилно, поради следното: АССО е сезиран с жалба от „Карамишев“ ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка. №ФК-С2239-0082994/28.06.2023 г. с искане за нейната отмяна и искане за отмяна на разпореденото предварително изпълнение на същата. Предварителното изпълнение на заповедта за налагане на предварителна административна мярка не е допуснато от административния орган на основание чл. 60, ал. 1 АПК. В нея органът е посочил, че на основание чл. 28, ал. 3 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) тя подлежи на предварително изпълнение. Това е така, защото самата мярка е наложена на основание чл. 28, ал. 1 от същия закон. От изложеното следва извод, че в оспорената заповед не се съдържа разпореждане на административния орган за предварителното й изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 АПК, което подлежи на самостоятелно оспорване съгласно чл. 60, ал. 5 АПК с искане за неговата отмяна. Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административен акт може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол при условията на ал. 2. Искането може да бъде направено при всяко положение на делото до влизане в сила на решението. По тези съображения жалбата е недопустима в частта й, в която се обжалва разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта, и правилно съдът я е оставил без разглеждане, макар и с различни от изложените по-горе мотиви. Неправилно обаче той е приел, че жалбата против заповедта за налагане на принудителна административна мярка е недопустима като просрочена. Макар и трудно видима, датата на пощенското клеймо на лицевата страна на пощенския плик, на която е подадена същата по пощата, е 19.07.2023 г. Вярно е, че е нищожна възможността пощенската пратка да е била придвижена от [населено място] до пощенския клон в София за повече от два месеца, но по делото не са налице данни за антидатиране на пощенското клеймо. На основание чл. 28, ал. 3 ЗАРИДСНПНП заповедта по ал. 1 се обжалва по реда на АПК. Чл. 149, ал. 1 АПК регламентира 14-днвен срок за обжалване на административните актове, а съгласно чл. 152, ал. 1 АПК жалбата се подава чрез органа, издал акта. В случая жалбата е подадена в срока за обжалване на акта, поради което е допустима и не е налице основанието по чл. 159, т. 5 АПК за оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство. Като е приел друго, АССО е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.