Определение № 5079 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3618/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Дацова срещу определение № 1884 от 20.02.2024 г., постановено по адм. дело № 12017/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата й против мълчалив отказ на министъра на туризма да изпълни решение № 10981/13.11.2023 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 6680/2023 г., с което е оставено в сила решение на АССГ по адм. дело № 5001/2022 г. и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката оспорва определението, като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в частната жалба доводи. Иска да бъде отменено Ответната страна - министъра на туризма, чрез процесуален представител Ж. Динева – Кръстева, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебна проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение, съдът е приел, че Дацова е подала до министъра на туризма искане за възстановяване на работа на 24.11.2023 г. На 01.12.2023 г. министъра на туризма е издал заповед № РД-02-33-206, с която Е. Дацова е възстановена на длъжност: директор на дирекция "Управление на морските плажове", съгласно мотивите в решение №2905/02.05.2023г. по адм. дело №5001/2022г. на АССГ и преназначена на длъжност старши юрисконсулт в отдел „Процесуално представителство и нормативна дейност“, дирекция „Административно - правни дейности“ - МТ. Предвид изложеното, съдът е счел, че за Дацова не е налице правен интерес от оспорване на мълчалив отказ за възстановяването й на работа, а издадената заповед е предмет на разглеждане в друго съдебно производство. Определението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗДСЛ, след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, служителят следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. жалбоподателката е подала заявление с искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед № РД-02-33-206/01.12.2023г. искането на Дацова е удовлетворено, като е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и едновременно преназначена на друга длъжност. При тези данни правилно в обжалваното определение е прието, че не е налице мълчалив отказ по подаденото от нея заявление. Обстоятелтството, че жалбоподателката веднага след възстановяването е преназначена на друга длъжност не обосновава мълчалив отказ на органа, тъй като има издаден изричен акт за възстановяването й. Именно заповед № РД-02-33-206/01.12.2023 г. на министъра на туризма, с която на осн. чл.122, ал. 1 от ЗДСл. Е. Дацова е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и преназначена на друга длъжност е административният акт, който засяга правата и законните й интереси и който е предмет на оспорване по адм. дело №12031/2023 г., по описа на АССГ, видно от извършената от ВАС служебна справка. В това производство жалбоподателката ще има възможност да докаже незаконосъобразността на издадената заповед и да защити правата си. Мълчалив отказ по подаденото заявление за възстановяване на длъжност не е налице, както правилно е констатирал първоинстанционният съд и е налице основанието по чл.159, т.1 от АПК за недопустимост на жалбата. По изложените доводи законосъобразно АССГ е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението не страда от твърдяните в частната жалба пороци и като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,