Определение № 428 от 06.12.2018 г. на ВКС по д. № 3151/2017 г.

С определение по настоящото дело от 4.07.18 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №4305/15 г. по жалбата на ищеца по първоначалния и ответник по насрещния иск З. Д., починал и заместен от наследника Т. А.. На последната е дадена възможност да внесе държавна такса от 572 лв. за разглеждане на жалбата в едноседмичен срок и представи вносен документ. За съобщаване на указанията за внасяне на държавната такса на касаторката А. са изпратени 3 съобщения на посочения в удостоверението за наследници неин постоянен адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] в периода от 10.07. до 6.10.18 г., които са върнати невръчени с отметка на длъжностното лице по призоваването, че по сведение от баба му М. Ж., лицето живее в Англия. На 23.10.18 г. е поставено обявление на таблото по чл.129, ал.2 ГПК до касаторката, което е свалено на 6.11.18 г. Изискана е справка по реда на Наредба №14/09 г. за постоянен и настоящ адрес на касаторката, от която се установява, че посоченият по –горе адрес е регистриран като неин постоянен и настоящ адрес.На 19.11.18 г. е поставено ново обявление с указанията за държавна такса, с изрично посочване на последиците при неизпълнението им, което е свалено на 30.11.18 г. В дадения на касатора срок и към днешна дата, указанията не са изпълнени. При тези данни по делото ВКС намира, че касационната жалба следва да бъде върната, поради невъзможността указанията във връзка с дължимата за разглеждането й държавна такса да се съобщят на касаторката на регистрираните от нея постоянен и настоящ адрес / арг. от чл.38 ГПК/, и производството по тази жалба следва да бъде прекратено.. В подобен см. е опр. от 30.03.11 г. по гр.д. №754/10 г. на трето г.о. на ВКС. Затова и на осн.чл.286,ал.1,т.2 и чл.129, ал.3 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.