Определение № 1657 от 15.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 34/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Байраков, чрез адвокат Т. Чобанова, срещу определение № 7398/26.09.2022 г., постановено по адм. дело № 8302/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по подадено от него искане за заличаване на обработваните в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи (МВР) лични данни и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на които се иска неговата отмяна. Оспорва се извода на съда за преждевременно подаване на жалбата. Твърди се, че е налице мълчалив отказ на административния орган, срещу който жалбата до съда е подадена в срок, а не преждевременно. Ответната страна – министърът на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е образувано по молба на Е. Байраков вх. № 812105-26/08.07.2022 г., адресирана до министъра на вътрешните работи с искане последният да заличи личните му данни, обработвани от МВР, в Централния полицейски регистър и други информационни масиви, по съображения, че лицето не е осъждано с влязла в сила присъда, не е извършвало престъпление и срещу него няма образувано досъдебно производство, а издадената за задържането му за срок от 24 часа заповед е отменена като незаконосъобразна с решение № 1843 от 13.03.2020 г. по адм.д. № 14137/2019г. на АССГ. На 22.08.2022 г. Байраков е сезирал АССГ с жалба срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи по направеното искане. С определение № 7398/26.09.2022 г. по адм. дело № 8302/2022 г. по на АССГ жалбата на Байраков е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено. Като е взел предвид приложените по делото доказателства за образувана по случая проверка, която не е приключила към момента на изтичане на двумесечния срок за произнасяне по чл. 53, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), вр. чл. 60, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът е намерил, че срокът за произнасяне на административния орган е удължен с още един месец и изтича на 08.10.2022 г. Поради това е приел, че жалбата с която е сезиран на 22.08.2022 г. е недопустима, като подадена преждевременно преди изтичане на срока за произнасяне на административния орган. Определението на съда е правилно по различни съображения от посочените в него. Касационният състав споделя правните изводи за недопустимост на жалбата, но не поради това, че същата е подадена преждевременно, а защото не е налице мълчалив отказ от страна на министъра на вътрешните работи. Материалната компетентност на административния орган да издава административни актове по определен материален въпрос се придобива със следните способи: 1. с конкретна нормативна разпоредба; 2. следва от функциите на органа, които са възложени с нормативен акт, или 3. въз основа на делегиране от друг административен орган и др. Правото на заличаване на обработваните лични данни от администраторите на лични данни е гарантирано в чл. 17 от Регламент (ЕС) 216/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на личните данни) и в чл. 56, ал. 2 от ЗЗЛД. Разпоредбата чл. 28, ал. 1 от ЗМВР предвижда заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 – 56 от ЗЗЛД да се разглеждат от администратора на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица, като същите изпълняват и задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. С чл.28 и сл. от ЗМВР са въведени специални разпоредби за защита на лични данни. По силата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 812д-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи издадена въз основа на предвидената в закона възможност за делегация, правомощията му във връзка с произнасянето по заявления за упражняване на права относно обработвани лични данни са делегирани на съответните длъжностни лица. Със същата заповед е възложено разглеждането и произнасянето на постъпили от субектите на данни искания за упражняване на права по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 53-56 от ЗЗЛД да се извършва от изброените в чл. 1 на заповедта длъжностни лица, сред които директора и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП), директора и заместник-директорите на Главна дирекция „Гранична полиция”, директора и заместник-директорите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, директора и заместник-директорите на дирекция „Миграция”, директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, директора и заместник-директорите на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и на областните дирекции на МВР. В случая, видно от писмо рег. №812-15218/08.09.2022 г., съгласно чл. 14, ал. 4 от Вътрешните правила, утвърдени със заповед № 8121з-1110/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, когато след справка се установи, че личните данни се обработват заявлението се изпраща на съответната структура на МВР, чийто ръководител е компетентен да се произнесе. Когато заявлението е за упражняване на права във връзка с лични данни въведени в информационните фондове на МВР, компетентен да се произнесе по чл. 15, ал.1 от Вътрешните правила е ръководителят на структурата въвела данните. Поради това заявлението първоначално е изпратено на ГДНП, откъдето с писмо рег. № 3286р- 36813/ 21.07.2022 г. на ГДНП е изпратено по компетентност на директора на СДВР, която оправомощен с цитираната заповед № 812д-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи да се произнесепо този тип искания, включително множество заявления на Байраков, между които е и процесното с вх. № 812105-26/08.07.2022 г. След като е налице делегиране на правомощия от по-горестоящ орган за което има и изрично нормативно овластяване, упражняването им в случая е в компетентността на директора на СДВР, който вече се е произнесъл по подаденото заявление с решение № 513005-99/30.08.2022г. и е постановил изтриването на личните данни на Байраков, макар и след сезирането на АССГ. Няма мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи, поради което определението на първоинстанционния съд е правилно. Жалбата до административния съд е недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт, правилно е оставена без разглеждане, а делото е прекратено. Обжалваното определение е правилно като резултат и следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК