Определение № 8890 от 17.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6466/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на адв. В. Досева с искане за изменение на решение №6374 от 23.05.2024г. по адм. дело №6466/2023г. в частта за разноските. Твърди се, че доводите на съда, с които е отказал присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, противоречат на разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА и са налице всички предпоставки, предвидени в посочената разпоредба. Излага доводи, че направеното тълкуване на разпоредбата в решението противоречи на трайната практика на ВКС, посочено е определение №258 от 08.07.2020г. на ВКС по ч. гр. д №1275/2020г., IV г. о., ГК. Прави се искане за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, както и особено искане за отправяне искане на основание чл.125 във вр. с чл.124, ал.2 от ЗСВ за приемане на съвместно тълкувателно постановление на Общото събрание на съдиите от колегиите на ВКС и ВАС, относно разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА, както и за спиране на производството по делото до приемане на тълкувателно постановление. Ответната страна - заместник - министъра на здравеопазването не изразява становище по искането. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира искането на адв. В. Досева за допустимо - подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледано по същество за неоснователно. С решение №6374 от 23.05.2024г. по настоящото дело, тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение №2977 от 03.05.2023г. по адм. дело №660/2023г. на АССГ в частта му, с която министерство на здравеопазването е осъдено да заплати на адв. В. Досева сумата от 2500лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 от ЗА, оставил е в сила решението в останалата част и оставил без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА по настоящото дело. В мотивите си съдът изрично е приел, че независимо от изхода на спора искането на адв. Досева за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1000лв. се явява неоснователно, тъй като заместник - министъра на здравеопазването не е отговорен и не дължи разноски на ответната страна, поради което не е налице втората предпоставка на цитираната разпоредба, насрещната страна да е осъдена за разноски. Искането за изменение на решение №6374 от 23.05.2024г. по настоящето дело в частта, с което е отменено решение №2977 от 03.05.2023г. по адм. дело №660/2023г. на АССГ, в частта му, с което министерство на здравеопазването е осъдено да заплати на адв. В. Досева сумата от 2500лв. разноски е недопустимо. Касационното решение е окончателно, предвид разпоредбата на чл. 223 от АПК и не подлежи на съдебен контрол, както и преразглеждане от тричленния състав, който го е постановил. На практика в депозираната молба се изразява несъгласие с мотивите на съда, изразени в отменителната част на решението и се иска неговото преразглеждане, което е недопустимо предвид разпоредбата на чл. 223 от АПК и окончателния му характер и което съдът не може сам да отмени или измени. В останалата част на молбата, с която е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. В. Досева, настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Разпоредбата на чл.248 ГПК се намира в раздел III на ГПК, който е озаглавен "Поправяне на решението". Затова в производството по чл.248 от ГПК, съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е направил грешка или пропуск да ги присъди. В случая това обстоятелство не е налице, поради което искането е неоснователно. С решението съдът не е присъдил претендираното от адв. Досева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, като изрично се е мотивирал защо искането е неоснователно и следва да се отхвърли. В случая не е налице грешка или пропуск, поради която съдът да измени решението си. Предвид така установеното, според настоящия състав на Върховния административен съд, пето отделение, не е налице основание за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Съображенията за неоснователност на искането са подробно и обстоятелствено изложени в цитираните мотиви на съдебното решение. Изложеното дава основание на настоящия състав да остави искането за изменение на решение № 6374 от 23.05.2024 г., постановено по адм. д. № 6466 по описа на Върховния административен съд за 2023г. в частта за разноските без уважение. Неоснователно е и искането на адв. В. Досева, на основание чл. 292 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, да бъде инициирано производство за постановяване на съвместно тълкувателно постановление по въпроса за предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, в това число по въпроса дали разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде тълкувана буквално и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ да се присъжда само, когато загубилата страна е осъдена за заплащане и на други разноски по делото и съответно, че такова възнаграждение не се дължи, когато такива други разноски не са правени и не се дължат или разпоредбата не следва да бъде тълкувана буквално и адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ следва да бъде присъждано, когато другата страна е загубила делото и следва да понесе тежестта за разноските по делото, дори и други разноски да не са извършвани и да не се дължат за съответното производство. По предписанието на чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет, Министерският съвет, министър или колективен орган на власт, създаден със закон, когато имат правомощия по прилагане на съответния закон. Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.2 от ЗСВ искането по чл.125 за тълкувателно постановление се подава до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. По силата на чл.128, ал.1 от ЗСВ председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или няколко съдии - докладчици, а съгласно ал.2 председателят на Върховния касационен съд и Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища. В съответствие с разпоредбата на чл. 131а ЗСВ, съгласно която редът за образуване и разглеждане на тълкувателни дела и за приемане на тълкувателни решения и постановления се определя с вътрешни правила с решение на Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на 02 юли 2015г. са приети Правила за приемане на съвместни тълкувателни постановления от колегиите на съдиите от ВСК и ВАС, допълнени от Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС на 07 юли 2022г. Съгласно т.3.1 от тези правила искания за приемане на съвместно тълкувателно постановление по чл.124, ал.2 от ЗСВ могат да правят председателят на ВКС, председателят на ВАС, главния прокурор, министъра на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет. По силата на т.3.2. когато при осъществяване на правораздавателната си дейност съдебен състав на ВКС или ВАС констатира противоречива или неправилна съдебна практика между двете съдилища, същият може да уведоми писмено за това ръководителя на съответната колегия, като приложи съответните съдебни актове, удостоверяващи практиката. Въз основа на уведомлението ръководителят на колегията, след проверка на обстоятелствата, може да отправи писмено предложение до председателя на съда за изготвяне на искане по чл.125 от ЗСВ за приемане на съвместно тълкувателно постановление. Предвид гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че е налице изрична приложима към настоящия случай уредба, която изключва субсидиарното прилагане на относимата такава по ГПК. По тази причина искането на адв. В. Досева не следва да се уважава. Вместо това, копие от настоящото определение следва да се изпрати на ръководителя на Втора колегия на ВАС, ведно с копие от молбата на адв. Досева, съдържаща твърдения за противоречива практика между ВКС и ВАС по прилагането на чл.38, ал.2 ЗА. Искането за спиране на производството по молбата до приемане на съвместно тълкувателно постановление от ВКС и ВАС е неоснователно. Съгласно чл.229, ал.1, т.7 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на чл.144 от АПК, съдът спира производството в изрично предвидените в закон случаи. В настоящия случай по делото, чието спиране се иска е постановено решение №6374 от 23.05.2024г., което е влязло в сила. Не е налице и образувано тълкувателно дело от ВКС и ВАС за приемане на съвместно тълкувателно постановление, поради което и не са налице предпоставките за спиране на производството по молбата по чл.248 ГПК до приемане на съвместно тълкувателно постановление от ВКС и ВАС. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение