Определение № 26 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 802/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по искане на А. Н. С. и В. М. Б. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Бургаски окръжен съд № ІІ-2364 от 24.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 1098/ 2012 г. С атакуваното определение е оставена без уважение частна жалба на касаторите срещу заповед за изпълнение на парично задължение, издадена от Бургаски районен съд по гр.д.№ 2359/ 2012 г., в частта й, в която е отхвърлено искането срещу длъжника [фирма] за лихви в размер 326,26 лв, 2 322,11 лв и 1 035,61 лв. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Съгласно чл.274 ал.4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване онези въззивни определения, които са постановени по дела, по които крайният акт не би подлежал на касационно обжалване. Заповедта за изпълнение на парично задължение е акт, чието обжалване се подчинява на същия ред и когато се иска издаване на такава за сума под 5 000 лв, това е паричната оценка на предмета на делото по смисъла на чл.69 ал.1 т.1 от ГПК. Проверката на законосъобразността на такава заповед е двуинстанционна и поради това определението на окръжния съд не подлежи на касационен контрол (арг. чл.280 ал.2 от ГПК), независимо че в него неправилно е посочено обратното. По изложените съображения Върховният касационен съд