Определение № 10374 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9502/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Т. З. против определение № 2600/12.08.2024 г., постановено по адм. дело № 668/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е оставена без разглеждане искането му с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК да бъде осъден Общински съвет Чирпан на основание чл. 22, ал. 2 изречение второ от ЗМСМА да разгласи по реда на изречение първо заявеното от него пред съд оспорване на чл. 54, т. 1 от Наредбата за определянето и администрирането местните такси и цени на услуги на територията на Община Чирпан, за което е образувано адм. дело № 206/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се релевират всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че за него не е налице правен интерес. Според жалбоподателят правният му интерес срещу бездействието на Общински съвет – Чирпан се свежда до това, да бъде разгласено оспорването на адм. дело № 206/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Твърди, че двата способа на разгласяване са независими един от друг. По тези съображения иска отмяната на обжалваното определение. Претендира присъждането на разноски. Ответникът – Общински съвет Чирпан, в срока по чл. 232 от АПК, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по искане на П. З., чрез процесуален представител, на основание чл. 256, ал. 1 АПК да бъде осъден Общински съвет Чирпан на основание чл. 22, ал. 2 изречение второ от ЗМСМА да разгласи по реда на изречение първо заявеното от него пред съд оспорване на чл. 54, т. 1 от Наредбата за определянето и администрирането местните такси и цени на услуги на територията на Община Чирпан, за коетое образувано адм. дело № 206/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С оспореното пред настоящата инстанция определение е оставено без разглеждане искането на Запрянав и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е изложил съображения относно правната природа на осъдителния иск по чл. 256 от АПК, като е стигнал до извод, че предпоставка за допустимостта на оспорването по чл. 256, ал. 1 АПК е наличието на бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, както и наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие. В оспореното определение е посочено, че З. не е доказал личен и непосредствен правен интерес от търсената защита. Според съда неразгласяването на оспорването /както и разгласяването му/, по никакъв начин не рефлектира върху правната сфера на ищеца. Също така е прието, че бездействието на административния орган по задължението, регламентирано в чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, не създава нито права, нито задължения за ищеца, нито ограничава негови права, свободи или законни интереси. В заключение е посочено, че за П. З. липсва правен интерес от търсената защита, тъй като за да обоснове такъв, недопустимо се позовава на чужди права и същевременно ищецът не сочи каквито и да било собствени такива, които да са засегнати от твърдяното бездействие, нито твърди от същото за него да следват някакви задължения или ограничения. Изложени са съображения, че при съдебно оспорване на подзаконов нормативен акт се прилага разпоредбата на чл. 188 вр. с чл. 181 от АПК, която е от по - висок ранг и специална спрямо тази на чл. 22, ал. 2 изречение първо и второ от ЗМСМА. Двете разпоредби уреждат разгласяване на оспорването пред съд на подзаконов нормативен акст, поради което приложение намира уредения с нормативен акт от по - висока степет ред за обнародването му в Държавен вестник, но от съда с оглед и след преценка на неговата допустимост и редовност. Оспорването на подзаконовия нормативен акт е разгласено от съда на основание чл. 188 по реда на чл. 181 от АПК. По тези съображения съдът е приел, че в случая не е налице правен интерес от оспорването и на основание чл. 159, т. 4 АПК е постановил обжалваното определение. Определението е правилно. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че П. З. не е обосновал наличието на правен интерес за него от предявяване на процесния иск. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за която съдът следи служебно по всяко време на делото. Правният интерес следва да е пряк и личен. Личен, когато се засягат субективни права, свободи и законни интереси на самия оспорващ, който няма право да инициира защита на чужди права и интереси. Пряк, когато с административния акт се отнемат права или се създават задължения, без за това да е необходимо да се издава някакъв последващ административен акт. В конкретния случай тези предпоставки не са налице за жалбоподателя. Разгласяването или неразгласяването на направеното от З. оспорване на чл. 54, т. 1 от Наредбата за определянето и администрирането местните такси и цени на услуги на територията на Община Чирпан, за което е образувано адм. дело № 206/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора не рефлектира лично и непосредствено в правната сфера на жалбоподателя, не му вменява и задължения, при което не е налице личен и непосредствен правен интерес от исканата защита и правилно е прието, че искането му е недопустимо. Видно от данните по делото по това оспорване е образувано адм. дело № 206/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, а обстоятелството дали други жалбоподатели ще се включат по това дело не обосновава наличие на пряк и непосредствен интерес за З. от завеждането на иска по чл. 256 АПК. В случая не е осъществено реално неблагоприятно засягане на правата или законните му интереси, като същите не са и застрашени. Ето защо, след като е достигнал до извода за липса на правен интерес, първоинстанционният съд правилно е приел искът на П. З. за недопустим в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на частния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,