Определение № 352 от 05.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3678/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. И. П. [населено място] срещу Определение № 1627/2017г. по гр.д. 1273/2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение на Карловски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост и е изпратено по компетентност на административен съд. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено. В изложението си, касаторът е посочил, че обжалваното определение е в противоречие с т.р.1-2010- ОСГТК. Частната жалба е подадена в срок и е допустима. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното: Въззивният съд е потвърдил определение за изпращане на делото по компетентност на административен съд, след като по делото е постъпила молба от ищеца, с която е направено оттегляне на исковете и оттеглянето е извършено преди първото по делото заседание. Съгласно т.р. №1-2010- ОСГТК, ВКС има правомощие служебно да допусне касационно обжалване, когато има данни за вероятна недопустимост на обжалвания акт. Тъй като в случая следва да се прецени дали определението на съда, с което делото се изпраща за разглеждане на административен съд е допустимо, при условие, че искът е оттеглен, то настоящата частна жалба следва служебно да бъде допусната до касационно обжалване. По същество на частната жалба, ВКС намира следното: Ищецът Х. П. е предявил искове по чл. 71, ал.1, т.1,2 и 3 ЗЗДискриминация. Той твърди, че работи по служебно правоотношение в Агенция по заетостта [населено място], но при годишното оценяване за изпълнението на службата е бил дискриминиран по полов признак, тъй като е оценен по- лошо от жените в службата. Районният съд е прекратил делото и го е изпратил по компетентност на административен съд. С частна си жалба до окръжния съд, ищецът е депозирал молба, с която е оттеглил всички предявени искове. Въззивният съд е потвърдил обжалваното определение, с което делото е изпратено на административен съд и не е взел предвид направеното оттегляне на исковете. Според правилото на чл. 232 ГПК, при оттегляне на иска, съдът е десезиран и следва да прекрати образуваното пред него производство като също така не може да извършва други процесуални действия. Изпращането на исковата молба по компетентност на друг съд е процесуално действие извършено след десезиране на съда и представлява нарушение на диспозитивното начало в процеса, тъй като защитата по предявени иск се дава доколкото и докогато е поискана. Тъй като в случая предявените искове са оттеглени, то определенията на районния и окръжния съд, с които делото е изпратено по компетентност на административен съд нарушават диспозитивното начало в процеса и следва да се обезсилят като недопустими, а делото се върне на районния съд за произнасяне по молбата за оттегляне на предявените искове. Воден от горното, ВКС,