Определение № 8562 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5247/2024 г.

Производството е по реда чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директор на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“, гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител юрк. П. Маршавелска, против определение № 2896 от 30.11.2023г., постановено по адм. дело № 775 по описа за 2022г. на Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 1903/28.10.2022г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че касационната жалба е подадена в срок. Поискано е от съда е да отмени обжалваното определение. В срока по чл. 232 АПК е постъпил писмен отговор по частната жалба от ответника Ш. М. Б. от гр. Пловдив, чрез упълномощения адв. И. Демерджиев, в което се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законния 7 - дневен срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение № 2896 от 30.11.2023 г., постановено по адм. д. № 775/2022г. на Административен съд Пловдив, е оставена без разглеждане касационната жалба на директора на ОД на ДФЗ гр. Пловдив против решение № 1903/28.10.2022 г., постановено по същото дело. За да постанови този резултат, съдът е установил, че с решение № 1903/28.10.2022 г., постановено по адм. дело № 775/2022 г., Административен съд Пловдив е отменил по жалба на Ш. М. Б. решение № 16/112/10213/3/01/04/02 от 03.02.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Пловдив с изх. № 01-163-6500/32 от 03.02.2022 г. По касационна жалба на директора на ОД на ДФЗ Пловдив (изх. №01-160-1100/286 от 14.11.2022г., постъпила на в деловодството на Административен съд- Пловдив на 16.11.2022г.), с решение № 4004/12.04.2023 г., постановено по административно дело № 685/2023 г., Върховният административен съд е отменил решение № 1903/28.10.2022 г. по адм. дело № 775/2022 г. на Административен съд Пловдив и жалбата на Ш. М. Б. срещу решението за налагане на финансова корекция е отхвърлена. С молба от 12.07.2023 г. Върховният административен съд е сезиран с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 4004/12.04.2023 г. по адм. дело № 685/2023 г. по описа на ВАС. След преценка на новопредставените доказателства съдът е формирал извод, че не е категорично установено срочното подаване на касационната жалба на директора ОД на ДФЗ Пловдив срещу решение № 1903/28.10.2022 г. по адм. дело № 775/2022 г. на Административен съд Пловдив. Поради това с решение № 11846/22.11.2023 г. по адм. дело № 7589/2023 г., на основание чл.239, т.1 от АПК е отменено решение № 4004/12.04.2023 г. по адм. дело № 685/2023 г. на ВАС и делото е върнато на Административен съд Пловдив за преценка по допустимостта на касационната жалба на директора на ОД ДФЗ гр. Пловдив. След преценка на доказателствата, представени в производството по отмяна на влязло в сила решение, Административен съд- Пловдив е приел, че директорът на ОД ДФЗ гр. Пловдив не е доказал обстоятелството, че касационната жалба срещу решение № 1903/28.10.2022 г. по адм. дело № 775/2022 г. на Административен съд Пловдив е била изпратена чрез куриер на 14.11.2022 г. Този извод съдът е мотивирал с разминаването между данните, посочени в отрязъка от товарителница № 9003260414, приложена към касационната жалба и данните относно тази товарителница в извлечението от системата на M&BMExpress. Поради това административният съд е приел, че касационната жалба е недопустима като подадена извън срока по чл.211 от АПК и на основание чл.215, т.3 от АПК е оставил същата без разглеждане с оспореното в настоящото производство определение. Определението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, съставляващи основания за отмяна. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че в случая касационната жалба е надлежно подадена, предвид наведените възражения за нейното просрочие и неангажиране на доказателства за подаването и в срока по чл.211 от АПК. В съобщението за връчване на решение № 1903/28.10.2022 г. по адм. дело № 775/2022 г. на Административен съд Пловдив, е отбелязано, че е връчено на директора на ОД ДФЗ гр. Пловдив на 31.10.2022г. Срокът за касационно оспорване изтича на 14.11.2022 г. – понеделник, присъствен ден. Представеното по делото извлечение от страницата на M&BM Express – Austrian post grup и товарителница № 9003260414 не съдържат данни за предмета на доставката и не могат да обосноват извода, че това е именно касационната жалба на директора на ОД на ДФЗ гр. Пловдив срещу решение № 1903/28.10.2022 г. по адм. дело № 775/2022 г. на Административен съд Пловдив. При установената липса на клиентския номер в базата данни и установеното разминаване между данните по часове в извлечението и тези в отрязъка към касационната жалба, се явява правилен и обоснован изводът на административния съд, че директорът на ОД на ДФЗ- Пловдив не е установил по безспорен начин спазването на срока по чл.211 от АПК. След като частният жалбоподател не е представил документи за установяване на надлежно подаване на касационната жалба в този срок, правилен е изводът на Административен съд Пловдив, че касационната жалба не е подадена в законоустановения срок и е просрочена. По делото не се установява частният жалбоподател да е поискал възстановяване на срока за обжалване, нито се твърди, че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. С оглед на изложеното, при постановяване на обжалваното определение съдът е спазил изискванията на закона и правилно на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл.215, т.3 от АПК е оставил без разглеждане касационната жалба. Обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по частната жалба има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски на основание чл.143,ал.3 от АПК във връзка с чл.236 и 228 от АПК. Същите се претендират при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като ответната страна е представлявана безплатно от адв.Демерджиев при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Съдът определи възнаграждението в размер на 200 лева, с оглед на обстоятелствата, че производството е образувано по частна жалба и е разгледано в закрито заседание; касае се за процесуален въпрос и липсва фактическа и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,