Определение № 137 от 23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 203/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Р. Д. Й. чрез адв. Н. Т., с искане за допълване на определение № 1020 от 13.11.2023 г. по т.д. № 203/2023 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против решение №124 от 01.11.2022 г. по т.д. № 240/2022г. на Русенски окръжен съд. Ответната страна не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 203/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против решение №124 от 01.11.2022 г. по т.д. № 240/2022г. на Русенски окръжен съд. Настоящият състав с определение № 1020 от 13.11.2023 г. по т.д. № 203/2023 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на молителите за разноски. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молбата е основателна. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, с който е направено искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 04.01.2023 г., в който е записано, че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв. В тази хипотеза съдът определя дължимия адвокатски хонорар съгласно правилата на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая материалният интерес на касационното обжалване е 9000 лв., който на основание чл. 9, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. обуславя минимално дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по настоящото дело следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение