Определение № 6748 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5281/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Т. В.“ ЕООД против определение № 1533 от 23.04.2024 г., постановено по адм. дело № 360/2024 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Искър, област Плевен, в писмено становище оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Плевен оставя без разглеждане жалбата на „Т. В.“ ЕООД против писмо от 19.04.2024 г. на кмета на община Искър, с което жалбоподателят е уведомен, че поставените, върху терен – публична общинска собственост, чадъри, трайно прикрепени към настилката и маси пред стационарния му обект е извършено в нарушение на закона и е даден срок на дружеството да премахне същите, като е посочено, че в противен случай ще се състави акт за установяване на административно нарушение. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане и искането за спиране на предварителното изпълнение. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а е с уведомителен и предупредителен характер за предприемане на последващи действия по ЗАНН, поради което прави извод за недопустимост на оспорването. Констатира, че след като не е налице подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, то и искането за спиране на изпълнението ме у недопустимо. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Писмото е с уведомителен характер и информира адресата, че следва да премахне доброволно поставените от дружеството обекти върху имот – публична общинска собственост. Фактът, че е даден срок за доброволно изпълнение не обосновава извод за наличие на властническо волеизявление, с което се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, като в същото изрично е посочено, че при неизпълнение ще се предприемат действия по издаване на акт за установяване на административно нарушение. Волеизявлението, с което органът уведомява жалбоподателя за последващите си действия след изтичане на определения срок не създава задължение за премахване на обектите, а е условие за провеждането на административно, респективно административно-наказателно производство и издаване на съответния акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Ето защо като прави извод за недопустимост на оспорването първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон. След като не е налице годен за обжалване административен акт, то и законосъобразно съдът приема искането на спиране на изпълнението за недопустимо. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,