Определение № 676 от 18.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 577/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Ю. С. в качеството и на служебен представител на Б. М. Ш. против определение от 02.08.2012г. по гр.д.№ 9598/2012г. на СГС, с което е върната подадената от нея срещу решението по гр.д.№ 21724/11г. на СРС въззивна жалба поради не внасяне на определената държавна такса. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, което е довело до отказ от правосъдие. Счита, че и в хипотезата на назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал.6 следва да се прилага нормата на чл. 83, ал.1 т.5 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че адвокат С. е назначена за особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца поради това, че ответника не е намерен на адреса, на който е регистриран, призован е чрез залепяне на съобщението и не се е явил в съда да получи книжата. Нормата на чл. 83, ал.1 т.5 ГПК предвижда освобождаване от заплащане на държавна такса само на страната, която е с неизвестен адрес. Според съда, това е процесуална норма, която не може да се тълкува разширително, поради което не се прилага и в случая когато ответника е с неизвестен адрес. Настоящият състав констатира, че по основния въпрос – приложима ли е нормата на чл. 83, ал.1 т.5 ГПК в хипотезата, когато ответника не е намерен на адреса и му е назначен особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК и други въпроси, касаещи заплащането на разноски е образувано тълк. Д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. До произнасяне на ОСГТК настоящото дело следва да се спре, тъй като отговора има значение за основателността на жалбата. Действително обжалването е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, но спирането е необходимо за съобразяване на крайния резултат от обжалването със задължителната съдебна практика, която ще се възприеме Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение