Определение № 49 от 04.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 376/2008 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба на С. И. И. от гр. К., област Враца, подадена против определението на Врачанския окръжен съд, ГК, от 10.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 213/08 г., с което в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, той е бил осъден да заплати на И. Ц. Т. от гр. В. сумата 300 лева съдебно-деловодни разноски, като равностойност на заплатен от последната адвокатски хонорар. В частната жалба на И. липсва указание в какво се състои порочността на атакувания от него съдебен акт, което е задължителен неин законоустановен реквизит, визиран в текста на чл. 275, ал. 2 във вр. чл. 260, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК /отново по препращането на чл. 275, ал. 2 ГПК/, всяка една частна жалба подлежи на връщане, когато не се отстранят в срок допуснати в нея нередовности. В конкретния случай частната жалба на С. Ил. И. е била оставена без движение за посочване в какво се състои порочността на атакуваното с нея определение на Врачанския ОС, постановено в производството по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, но вместо поправянето на този неин порок, подателят й е изложил съображения в молбата си от 28. ХІ.2008 г., отнасящи се изцяло до съществото на спора, предмет на въззивното решение № 952/27.VІ.2008 г., постановено от Врачанския ОС по гр. д. № 213/08 г. С оглед изложеното частната жалба на С. Ил. И. от гр. К. следва да бъде върната. Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение