Определение № 430 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 568/2012 г.

Постъпила е молба от Р. М. К. от [населено място], общ.С. за допълване постановеното от ВКС по настоящето дело определение в частта му за разноските. Поддържа,че съдът не се е произнесъл по искането им за присъждане на разноски,направено в постъпилия по делото писмен отговор. В срока по чл.248,ал.2 ГПК ответната страна В. И. К. изразява становище,че молбата е неоснователна.Поддържа,че не е дължи допълнителни разноски,след като разглеждане на делото не е имало, както и по причина,че е направил възражения и срещу решението на въззивния съд в частта му за разноските. Навежда също и довод за прекомерност на договореното и претендирано възнаграждение. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С определение №276/12.07.2012г.,постановено по настоящето дело, е оставена без разглеждане подадената от В. И. К. касационна жалба вх.№1594/17.05.2012г. срещу въззивно решение №4/03.04.2012г.,постановено от Благоевградския окръжен съд по гр.д.№1250/2011г. В полза на ответната страна в това производство Р. М. К. разноски не са присъдени,въпреки че с отговор от 07.06.2012г.,намиращ се в кориците на гр.д.№568/2012г. по описа на ВКС,ІІ ГО,същият е изразил становище за липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване и е заявил искане за присъждане на направените разноски в размер на 200лв. с приложен списък по чл.80 ГПК. Искането е постъпило в регистратурата на ВКС на 25.07.2012г. в срока по чл.248,ал.1 ГПК,поради което следва да се приеме за допустимо. Неоснователни са наведените от ответната страна доводи,че разноски не следва да се присъждат,тъй като разглеждане на делото не е имало. Съгласно чл.78,ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото,т.е. и в хипотеза,при която искането му е оставено без разглеждане и спорът не е бил решен по същество. Неоснователно е позоваването на направени възражения срещу решението на въззивния съд в частта му за разноските,тъй като доводи и възражения,наведени в друго производство,не биха могли да обосноват неоснователност на направеното искане,освен в хипотеза на преюдициалност,каквато обаче в случая не е налице. Неоснователен е и доводът за прекомерност на претендираните разноски. Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по дела с определен интерес при интерес от 1000 до 5000лв. възнаграждението е в размер на 200лв. + 4% за горницата над 1000лв. В случая данъчната оценка на имота, предмет на защита по предявения установителен иск за право на собственост,е в размер на 3133.60лв. Договореното адвокатско възнаграждение,чието присъждане се претендира,е в размер на 200лв.,т.е. в минималния размер,определен по правилата на приетата от Висшия адвокатски съвет наредба. Налице са предпоставките за допълване на постановеното на 12.07.2012г. определение по реда на чл.248,ал.3 ГПК,като в полза на Р. М. К. следва да бъде присъдена сумата 200лв., представляваща направените по делото разноски. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение