Определение № 9480 от 15.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Й. Н. С., чрез адв. В.Стойчев срещу Определение №12588/22.07.2024 г., постановено по адм. дело №7231/2024 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Изложени са подробни съображения, че предварителното изпълнение на оспорената пред АССГ заповед следва да бъде спряно. Частният жалбоподател моли касационната инстанция да отмени процесното определение и да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Ответникът – Директорът на СДВР не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, намира същата за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на Й. С. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 513з-6844/28.06.2024 г. на Директора на СДВР. Съдът е разгледал искането като подадено по реда на чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 165, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и се е мотивирал с обстоятелството, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, като за да обоснове неоснователност на искането е приел, че евентуалните имуществени вреди и затруднения от семейно - битов характер не са противопоставими на защитения обществен интерес. Определението е правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според чл. 165, ал. 6 от ЗМВР обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението. В случая съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба от 22.07.2024 г. на Й. С. срещу Заповед № 513з-6844/28.06.2024 г. на Директора на СДВР, с която той временно е преназначен за срок от шест месеца в 02 група на сектор „Метрополитен“ към отдел „ Охранителна полиция“ по допълнителния щат на СДВР поради възникнала служебна необходимост. Към настоящия момент съдебното производство по обжалване на горецитираната заповед е висящо, като с искане от 12.07.2024 г. С. е поискал да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение. Административен съд София град е разгледал искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената пред него заповед по реда на чл. 166 от АПК. Съдът е обсъдил представените към искането доказателства, като въз основа на установените с тях факти е формирал правилни правни изводи. Следва да се отбележи, че общественият интерес, който е обусловил допускането на предварително изпълнение по силата на закона на заповеди за преназначаване на държавни служители в системата на МВР, по арг. от чл. 165, ал. 6 от ЗМВР не е дефиниран ясно и в самата разпоредба, като е възможно да бъде недвусмислено установен само в хипотезата на чл. 165, ал. 2, предл. 2 от ЗМВР – мотивирана служебна необходимост. Доколкото в случая оспорената пред АССГ заповед е издадена точно на това правно основание, касационната инстанция приема, че защитимият обществен интерес е именно посочената в оспорената заповед мотивирана служебна необходимост: чрез назначаването на опитен полицейски служител в 02 група на сектор „Метрополитен“ към отдел „ Охранителна полиция“ по допълнителния щат на СДВР ще се осигури оптимално изпълнението на полицейските функции в тази структура на МВР предвид извънредната промяна в оперативната обстановка. Й. С. твърди, че за него и неговото семейство ще настъпят неимуществени вреди, във връзка с преместването му в в 02 група на сектор „Метрополитен“ към отдел „ Охранителна полиция“ по допълнителния щат на СДВР. В конкретния случай С. е преназначен на длъжност в същото населено място, в което е работел и на предишната такава - гр. София, при същото основно възнаграждение за длъжност.Обстоятелствата,свързани с допълнително натоварване от нощни смени на новата длъжност се включват в обхвата на тълкуването на служебна необходимост по смисъла на чл.165 ал.6 ЗМВР.Действително от представените доказателства се установява,че детето на С. има психологически затруднения,които обаче не са довели до състояние,обуславящо заболяване. При тези обстоятелства изводът, че са налице семейно - битови затруднения и имуществени вреди, които са непротивопоставими на обществения интерес, е обоснован. На практика служебната необходимост, обусловила временно преназначаване на държавен служител не се противопоставя на интересите на С.. Назначението е временно, а не постоянно. При тези доказателства настоящият съдебен състав намира, че се установява, че допуснатото предварително изпълнение не би могло да причини на Й. С. значителна или непоправима вреда. Като е достигнал до този правен извод АССГ е постановил правилно, обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение