Определение от 02.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2022 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ъшък от гр. Търговище, чрез адв. Радев решение № 35/24.02.2022г., постановено по адм. дело № 343/2021г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение рег. № 372000-22304/09.11.2021г., издадено от директора на Областна дирекция при Министерство на вътрешните работи (МВР)-Шумен, с което е отказано заличаване на лични данни по заявление с вх. № 812105-16/25.05.2021г. по описа на МВР, подадено от Д. Ъшък. По съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебното решение като неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна оспорва основателността на касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Административното производство е образувано по подадено заявление с вх. № 812105-16 от 25.05.2021 по описа на МВР. С него жалбоподателят иска от министъра на вътрешните работи да бъде заличена информацията, съхранявана в информационните фондове на МВР, съдържаща личните му данни, както следва: "извършител" по заявителски материал ЗМ № 1041/14.10.1997 г., ДП от 03.08.2005 г. на РУ-В. Преслав – ОДМВР – гр. Шумен, за деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, ПП № 56/1998 г. на РП – гр. В. Преслав, дознание № 225/1998 г. на Районна следствена служба – гр. В. Преслав; "наказателно производство", съдебно дело № 324/2005 г., присъда № 6 от 11.01.2006 г. на РС- гр. В. Преслав, деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, "през 1997 г. в съучастие нарушил грубо обществения ред и унищожил чуждо имущество, споразумение", наложено наказание "глоба" в размер на 600 лева; и "забрана за напускане на РБ на български граждани: наложена 2005/снета 2006 г. – наложена забрана, принудителна административна мярка /ПАМ/ по ЗБЛД с рег. № 83564525 от 12.12.2005 г. на Дирекция БДС. Актът е мотивиран със законосъобразното обработване на личните данни на заявителя, извършва се в изпълнение на функциите на МВР-за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпление. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата по подробно изложени съображения за нейната законосъобразност. В срока за произнасяне след служебна проверка настоящият касационен състав на ВАС, пето отделение, установява, че с определение от 10.01.2022 г., постановено по адм. дело № 6492/2021 г. по описа на ВАС, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) на основание чл. 267, първи параграф, буква „б” от Договора за функциониране на Европейски съюз (ДФЕС) със следния въпрос: 1. Тълкуването на чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета във вр. с чл. 13, § 2, б. „б“ и § 3 от същата допуска ли национални законодателни мерки, които да водят до практически неограничено право за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и/или отпадане на правото на субекта на данните за ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните му. Касационният състав счита, че решението на СЕС, ще бъде от значение от значение за разрешаването на правния спор по настоящото дело. Поради това е налице основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството по настоящото дело, като бъде отменено определението от 02.11.2022г., постановено по адм. д. № 4186/2022г. на ВАС, тричленен състав, с което е даден ход по същество на делото. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,