Определение № 6605 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от "Уни Груп инвест" ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Определение № 3391/02.04.2024 г. по адм. д. № 573/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. Частният жалбоподателя поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна по подробно изложени съображения. Ответникът по частната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- Варна, чрез процесуален пълномощник, с писмено възражение оспорва основателността й. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Оспореният АПВ е издаден по подадeно от "Уни Груп Инвест" ЕООД искане за прихващане или възстановяване на недължимо платена сума в размер на 142 023,98 лв., внесена по силата на издаден и обжалван Ревизионен акт № Р-03000320005674-091-001/14.04.2021г., отменен с Решение № 1327/07.02.2023г. по адм. дело № 2237/2022 г. по описа на ВАС в частта му, с която са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м.11.2017г.- м. 01.2020г., ведно със съответните лихви. В тази връзка правомерно частният жалбоподател поддържа, че със сила на пресъдено нещо е установено, че обжалваният РА в посочената му част е незаконосъобразен. Контроверзният въпрос обаче се концентрира върху обективните предели на тази сила на пресъдено нещо, а разрешаването му е обусловено от отграничаването на обхвата на спора. За целта от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна е депозирано искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по адм. дело № 2237/2022г. на ВАС, което с Определение № 665/22.01.2024г. на ВАС е отхвърлено. Според изложените от решаващия състав мотиви, с решението по адм. дело № 2237/2022г. е отменен оспорения РА в частта му по ЗДДС изцяло. Този изричен извод на тричленния състав сочи, че с влязло в сила решение на ВАС е отменен оспореният РА в частта му по ЗДДС за посочените данъчни периоди относно установените с него задължения за главница и лихви за забава в общ размер от 142 023,98 лв., посочен и в подаденото от дружеството искане за прихващане или възстановяване. С издаденият АПВ обаче органът по приходите не се е произнесъл относно цялата претендирана от "Уни Груп Инвест" ЕООД сума, като на основание чл. 131, ал.1 ДОПК за разликата над възстановения до поискания размер е възникнал мълчалив отказ. Същият е обжалван по административен ред, но по него липсва произнасяне на решаващия орган в срока по чл. 155, ал.1 ДОПК, с оглед на което и на основание чл. 156, ал.4 вр. с чл. 131, ал.2 ДОПК следва да се приеме, че е налице мълчаливо потвърждаване на мълчаливия отказ за издаване на АПВ. От горното следва, че в частта, представляваща разликата над отменената от решаващия орган част от оспореното АПВ до поисканата сума от 142 023,98 лв. е налице мълчалив отказ, който е потвърден по административен ред и представлява годен предмет на оспорване. За дружеството е налице и правен интерес от неговото обжалване, с оглед на което неправилно първостепенният съд е приел, че предявената жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Достигайки до този извод и е прекратявайки производството по делото, първостепенният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение