Определение № 7807 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6797/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на Асоциация „Българска Асоциация Единство – Торевиеха“, подадена чрез адвокат И. Василева, против Определение № 16961/04.05.2026 г., постановено по административно дело № 4624/2026 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е оставено без разглеждане искането й за спиране изпълнението на Заповед № РД09-1514/03.04.2026 г. на Министъра на образованието и науката. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответната страна, Министър на образованието и науката, представляван от държавен експерт–юрист С. Спасов оспорва частната жалба и изразява становище в подкрепа на определението, с молба да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита подадената частна жалба за допустима, като подаден в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е посочената заповед, в частта й по т. 2, с която е утвърден Актуализиран списък на българските неделни училища в чужбина за учебната 2025/2026 година, в частта, с която Българско неделно училище „Св. Св. Кирил и Методи“ в град Торевиеха, Ориуела, Кралство Испания е изключено от него. В жалбата се съдържа искане по реда на чл. 180, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 и 3 АПК за спиране изпълнението на заповедта в оспорената част, тъй като изпълнението й ще причини на Асоциацията и организираното към нея училище значителни и трудно поправими вреди. За да остави без разглеждане искането, съдът е развил мотиви относно характера на оспорения акт, приемайки го за индивидуален административен акт, а не за общ по смисъла на чл. 65 АПК, след което е счел, че искането е без предмет, тъй като заповедта е оспорена, тоест нейното изпълнение е спряно съгласно правилото на чл. 166, ал. 1 АПК. Възприетите от първостепенния съд правни изводи относно характера на обжалвания акт са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Обжалваната заповед в оспорената част, с която се утвърждава списък на неделните училища в чужбина, в частта, с която организираното от Асоциацията училище е изключено от списъка, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, респективно не е общ административен акт. Според дефиницията, дадена в чл. 65 АПК, общият административен акт е с еднократно правно действие и с него се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Процесният административен акт не отговоря на условието „непосредствено“ засягане на интересите на „неопределен брой лица“ за да бъде квалифициран като общ, тъй като засяга пряко и непосредствено единствено правната сфера на Асоциацията, организираща неделното училище в град Торевиеха. При този характер на акта, суспензивният ефект, който има жабата срещу него на основание чл. 166, ал. 1 АПК, обстоятелството, че предварително изпълнение на заповедта не е допуснато по силата на специален закон или с разпореждане на административния орган на основание чл. 60 АПК, то правилно съдът е приел, че искането за нейното спиране е лишено от предмет и като такова е недопустимо. Този извод не се променя от твърдението, съдържащо се в частната жалба за това, че Министерство на образованието и науката е пристъпило към фактическо изпълнение на невлезлия в сила административен акт, тъй като същото дори и да е вярно, е неотносимо към настоящия правен спор, а е предмет на защита по друг ред. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, тричленен състав на Върховния административен съд