Определение № 343 от 23.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. И. Н. М. и Л. И. М., ответници по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, по която е образувано настоящото дело, искат Върховния касационен съд да допълни своето определение № 275/ 31.08.2017 г., с което е оставил без разглеждане молбата за отмяна. Твърденията са, че е пропуснал да се произнесе по претенцията за разноски, изразени в заплатеното адвокатско възнаграждение. П. Х. Н. – У., подателят на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, счита молбата по чл. 248 ГПК недопустима. Отводът обосновава с твърденията, че ответниците не са представили списък с направените разноски. По същество възразява, че искането е несвоевременно; плащането е по банков ред, а няма доказателства с нареденото възнаграждение да е била заверена сметката на адвокат В. К.; евентуално – че е прекомерно и ВКС следва да го намали до минималния размер. Претендира репарация на заплатеното за представителството от адвокат в производството по чл. 248 ГПК. Настоящият състав намира, че предвиденото в чл. 81 ГПК, приложен съответно, изисква Върховният касационен съд да се произнесе в определението по чл. 307 ГПК, с което не допуска до разглеждане молба за отмяна на влязлото в сила решение, по искането за разноски на ответниците по нея, а пропускът е отстраним по реда на чл. 248 ГПК (приложен съответно). Липсата на списък по чл. 80 ГПК не е основание за недопустимост на молбата за допълване (т. 8 ТР № 6/ 2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС). Спазен е срокът по чл. 248 ГПК. Молбата за допълване на определението по чл. 307 ГПК подават ответниците, които нямат интерес да го обжалва, а няма данни те да са уведомени за съдебния акт в предхождащ молбата по чл. 248 ГПК момент (т. 14 от ТР № 6/ 2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС). Спазено е и изискването за надлежна процесуална легитимация – ответниците твърдят, че своевременно (в писмения отговор) са направили искането за репариране на заплатеното адвокатско възнаграждение, но в определението по чл. 307 ГПК Върховният касационен съд не го е разгледал. Верността на твърденията е въпрос по същество, а не по допустимост (обратното становище е застъпено в писмения отговор на молбата по чл. 248 ГПК). Настоящият състав намира за верни тези твърдения. Искането за репарация на заплатеното адвокатското възнаграждение е своевременно (направено е в писмения отговор на молбата за отмяна), а в определението по чл. 307 ГПК въпросът за разноските не е решен. П. договор за правна защита и съдействие съдържа и удостоверителна част, че възнаграждението от 2 000 лв. за представителството по извънредния способ за отмяна е не само уговорено, но и заплатено в брой (не по банков ред) на адв. В. К.. Това е достатъчно за извода, че разхода ответниците са извършили (т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение). Следователно настоящият състав е длъжен да пристъпи към възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражението за прекомерност е винаги евентуално. Съдът се произнася по него, ако се осъществят предпоставките на съставите за ангажиране на гражданската отговорност за репариране на разноските, направени по делото пред съответната редовна или извънредна инстанция в зависимост от изхода на спора (на чл. 78, ал. 1, 3 и 4 ГПК), доколкото адвокатското възнаграждение е една от тези разноски. При преценката за неговата основателност съдът е длъжен да установи обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която законът задължава да репарира направените по делото разноски, привеждайки дължимото (заплатеното адвокатско възнаграждение) в съответствие с тези предели. Ако за останалите извършени разноски, страната която дължи тяхното възстановяване поради крайния изход на делото, не може да постави спор за размера, защото размерът е определен от закона (държавната такса) или от съда (разноските по събиране на доказателствата), чл. 78, ал. 5 ГПК допуска до съда да бъде отнесен спор за еквивалентността на адвокатското възнаграждение с положения от адвоката труд. Заплатеното адвокатско възнаграждение е равностойно на труда, когато съответства на фактическата и правна сложност на производството, което се е развило пред съответната редовна или извънредна инстанция, а разликата в повече остава в тежест на страната, която го е договорила. Страната, която с неоснователното си поведение, предизвиква правния спор/ отнася до горната инстанция/ или иницира извънреден способ за отмяна, е длъжна да понесе онези разноски, които насрещната страна е била принудена да направи в приключилото с краен акт производство, но точно (само) тях. Чл. 78, ал. 5 ГПК също така ограничава дейността на съда по установяване на причинно-следствената връзка между направения разход и положените от адвоката усилия. Упражнявайки своето правомощие по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да слезе под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет в законовата делегация от чл. 36 ЗА Наредба № 1/ 09.07.2004 г. До него законодателят фингира наличието на причинно-следствената връзка. Липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК законът приравнява на признание от длъжника, че платеното от насрещната страна е еквивалентно на труда на адвоката. За разлика от стария ГПК, при такова признание (липса на възражение за прекомерност) законодателят изключва компетентността на съда служебно да установи причинно-следствената връзка. Следователно за разлика от отменения ГПК в сега действащия законодателят придава особено значение (тежест) на признанията на длъжника по осъществяването на релевантния факт – за причинно-следствената връзка. А. следва от исторически анализ на чл. 64, ал. 4 ГПК и чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги неоснователно над размера, до който е оценила труда на своя адвокат страната, направила възражението за прекомерност. С уговореното (и платеното) тя признава, че на толкова възлиза адвокатския труд по конкретното дело. По аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК искането по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може да уважи и над размера, посочен от страната, която го прави, освен ако той е по-нисък от минималния. С молбата по чл. 248 ГПК ответниците по молбата за отмяна на влязлото в сила решение искат да бъде намалено адвокатското възнаграждение до минималния (законов) размер. Той е за сумата 300 лв. – арг. от чл. 9, ал. 4 от Наредбата. За сумата 2 000 лв. е адвокатското възнаграждение, което подателят на молбата за отмяна на влязлото в сила решение е заплатил за представителството си по извънредния способ, развил се и приключил с определението по чл. 307 ГПК. Заплатеното е прекомерно; то не съответства на действително положения от адвокат В. К. труд. В писмения отговор адв. К. не е развил съображения за (не)допустимостта на молбата за отмяна. Писменият отговор е от 31.03.2016 г. Към датата е висящо тълкувателно дело № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС. Единият от поставените въпроси (по т. 8) касае допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, постановено при действието на ГПК , когато към подаването й е изтекъл 1-годишния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК . В т. 8 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС прие, че молбата е недопустима, а определението по чл. 307 ГПК по настоящото дело зачита (задължителното) действие на тълкувателното решение (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Този въпрос, адв. В. К. не е поставил в писмения отговор. Следователно за положения от него труд се дължи възнаграждение в минималния законов размер. Определението по чл. 307 ГПК следва да бъде допълнено с произнасяне по претенцията за разноските, направени от ответниците по молбата, чрез присъждане на този размер. Неоснователна е претенцията за присъждане на разноските в настоящото (по чл. 248 ГПК) производство, направена от ответника по тази молба, без значение на изхода на делото. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а предвиденото в чл. 248 ГПК извежда пречка за присъждане на направените в това производство от страните разноски.