Определение № 40 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. Д., Г. П. А., З. П. А., И. П. А. и К. С. О., срещу въззивно решение от 05.05.2010г. по гр.д.№477/2009г. на Б. окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне по правни въпроси в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 ГПК. Ответниците по касация не изразяват становище по жалбата. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: Не е изпълнено изискването на чл.280, ал.2 ГПК /ред.ДВ бр.59/2007г./ за наличие на обжалваем интерес над 1000 лева. Предявеният иск е по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ касае недвижим имот – нива от 4,5 дка, находяща се в землището на[населено място]. По делото е представено удостоверение от 13.02.2008г., от което е видно,че данъчната оценка на целия имот е 70,90 лева. След като от страна на заинтересованата страна – касатор по делото няма ангажирани други писмени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280, ал.2 ГПК, касационната жалба се явява недопустима. Ето защо тя следва да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост на касационното обжалване. С оглед изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК, ВКС, състав на ІІ г.о.