Определение № 897 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 186/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. А. Я. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, адвокат Р. К., приподписана от адвокат К. против въззивно решение на СГС, ГО, ІV-Г състав от 9.07.2010 г. по гр. д. № 3064/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, 42 състав от 30.09.2009 г. по гр. д. № 11076/2008 г., с което са отхвърлени предявените от С. А. Я. срещу К. С. Ц. и С. А. Ц. субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. посл. ЗЗД за признаване за установено, че договорът за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 60/27.08.2007 г., том І, н. д. № 51/2007 г., по силата на който Л. С. Йовчова е прехвърлила на К. С. Цветаноава правото на собственост върху апартамент № 75, [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „а”, състоящ се от стая, кухня-бокс и обслужващи помещения, със застроена площ 41.84 кв. м., при съседи: апартамент № 74, тревна площ, коридор, [улица], заедно с принадлежащото таванско помещение № 2, с площ от 4.14 кв. м. е нищожен, поради прикриване на дарение. С изложение по допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл от една страна по материалноправен въпрос относно симулацията, а от друга по процесуалноправния въпрос: подлежи ли на пряко доказване симулативност на сделката, при положение, че сделката се атакува от трето лице, решен в противоречие с практиката на ВКС с позоваване на Р. № 35-66, ВС, ОСГК, съгласно което при разкриване на симулация съдът е задължен да установи действителните, прикрити отношения между страните, което не е сторено от инстанцията по същество, ограничила се в обсъждане на привидната сделка „покупко-продажба” без да анализира прикритите отношения, сочещи на дарение /симулация с наследствена цел/. Посочени са съдебни решения на ВС, копия от които не са представени. Поддържа се, че обжалваното решение представлява интерес от гледна точка задачите на ВКС да усъвършенства правоприлагането, като постановяване на решение по чл. 290 ГПК ще доведе до осъвременяване на съдебната практика на ВКС съгласно т. 2 от ТР № 1/2010 г., ОСГТК. Прилага Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и извадка от монография на проф. Кр. Ц. „Симулацията в гражданското право”. За ответниците по касация К. С. Ц. и С. А. Ц. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмено становище от процесуален представител адвокат М. П.. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК; Р. № 1083-70, І г. о.; Р. № 447-69, І г. о.-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение