Определение № 10 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2320/2008 г.

Производството е по член 274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Ф. Х. против определение №2427/23.09.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №868/2008г. по описа на същия съд. С определението,предмет на настоящата частна касационна жалба,въззивният съд е оставил без уважение частна жалба вх. №2092/25.02.2008г. на Ф. Х. против определение от 18.02.2008г.,постановено по гр.д. №742/2007г. по описа на Районен съд гр. А.,І граждански състав,с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд. По допустимостта на частната касационна жалба до касационно обжалване касационният съд установи следното: В писменото си изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК,жалбоподателят заявява,че с постановеното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание по член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Изложени са аргументи,свързани с факта,че страните по спора са граждани на две различни държави –членки на Европейския съюз,поради което по повдигнатия в жалбата въпрос относно компетентния съд липсва съдебна практика и произнасянето по настоящата частна жалба би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да е налице основанието за допустимост до касационно обжалване,съгласно сочената от жалбоподателя разпоредба на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,е необходимо произнасянето на съда по даден материалноправен или процесуалноправен въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,която уредба, в настоящия случай е свързана с международната компетентост на българските съдилища и производството по международни граждански дела,в частност свързана с компетенността по брачни искове,какъвто е предявеният иск,с оглед отстраняването или изясняването на тази непълнота,по пътя на тълкуването на закона,каквито аргументи липсват по изложението на жалбоподателя. Доводите,изложени в частната касационна жалба за липса на съдебна практика,не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на критериите,предвидени в разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Наред с това, в частната касационна жалба, се обосновава касационната обжалваемост на въззивното определение,като се сочи разпоредбата на член 28 от Кодекса на международното частно право,според която международната компетентност на българските съдилища се проверява служебно,като определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване. Тази разпоредба е спазена и приложена от съда,поради което е образувано и настоящото касационно производство по подадената частна касационна жалба срещу горепосоченото определение на въззивния съд. Производството по касационното обжалване е регламентирано и се подчинява предвиденото в разпоредбите на ГПК за касационно обжалване,които изискват касационният съд да се произнесе преди всичко по допустимостта на касационното обжалване на определението на въззивния съди и едва след допускането на същото, да разгледа подадената частна касационна жалба, с оглед изложените в същата основания за касационно обжалване. Ето защо,касационният съд намира,че не са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска до касационно обжалване постановеното от въззивния съд определение. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд