Определение № 209 от 06.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 851/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Таня М. Й., [населено място] срещу определение № 79/24.01.15г., постановено по в.гр.д.№ 511814г. от Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 883/10.11.14г. по гр.д.№ 940/14г. на Севлиевския районен съд за оставяне без уважение на молбата й за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски и за предоставяне на правна помощ. Частната жалбоподателка поддържа, че определение е неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молителката притежава имущество на значителна стойност, регистрирана е като земеделски производител, но без данни дали е получавала субсидии, поради което не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК и по чл.21, т.3 ЗПП. Съставът на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да се допуска. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая частната жалбоподателка не е формулирала правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а изложението по чл.284, ал.3 ГПК преповтаря оплакванията в частната жалба за неправилност на обжалваното определение, като се позовава и на писмени документи, представени с частната касационна жалба. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд