Определение № 2 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5365/2008 г.

Производството е по чл.304 ГПК, образувано по молбата на Ж. К. К. и М. К. К. с искане за отмяна Решение Nо 215 от 22.05.2008 година по ч.гр.д.Nо 345/2008 година на Сливенския окръжен съд в производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК, с което е оставена без уважение ЖАЛБА на Ж. И., действаща като търговец с фирма “Ж”Е. гр. С., срещу Постановление от 15.04.2008 година за възлагане на недвижим имот в гр. С. “Промишлена зона” с идентификатор 67338.603.168 по кадастралната карта на града от 2006 година с площ от 2 705 кв.м., ведно с обособени сгради-складова и производствена с площ от 658 кв.м., двуетажна административно-търговска с РЗ площ от 430 кв.м. и още две помощни сгради от 10.50 кв.м. и 14 кв.м. по изп.д. No 2007680400191 по описа на частен съдебен изпълнител М. М. с район на действие Сливенски окръжен съд. С молбата за отмяна на основание чл. 304 ГПК се поддържа, че молителите - като кредитори на длъжника по изпълнението Ж. Ц. И., действаща като търговец с фирма “Ж”Е. гр. С., са имали вписана договорна ипотека на същия имот и правата им са засегнати от неучастието по делото, чието решения искат да бъде отменено от ВКС в настоящото производство. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на ВТОРО отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Съгласно действащата правна уредба - чл. 303-309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно производство, като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна/ но не и по допустимостта на самото отменително производство/. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че проверката на допустимостта на молбата за отмяна, следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна, както и от гл.т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. При данните по заявената молба за отмяна, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Аналогично на отменената разпоредба на чл. 233 ал.2 ГПК /отм./, чл. 304 ГПК урежда хипотезите, когато отмяна на влязло в сила решение може да се иска от “лицето, спрямо което решението има сила”, независимо, че то не е било страна по делото. Решението на окръжния съд, постановен в производство по реда на чл. 435 ГПК не ползва със сила на присъдено нещо, това решение, както се прие с ТР 3/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС е властническо волеизявление, в рамките на дадено от закона държавно правомощие- овластяване, на съдия изпълнителя като държавен орган,чрез което волеизявление се предизвикват задължителни за правните субекти последици, различаващи се от тези на установените такива със влязлото в сила съдебно решение. Защитата срещу тези властнически волеизявления се реализира пред окръжния съд, действащ като контролна съдебна инстанция, при участието на ограничен кръг лица. С новата детайлизирана разпоредба на чл. 435 ал.3 и 4 ГПК се установява правото на жалба срещу постановлението за възлагане на недвижим имот и правото на жалба на трети лица, с права по отношение на вещта, предмет на изпълнението. Ипотекарните кредитори не са измежду посочените субекти с право на жалба срещу постановлението на възлагане, което налага извод, че и решението на окръжния съд с което се оставя без уважение жалба срещу тези действия не засягат правната сфера на други лица по повод на конкретната защита. Правата на защита на ипотекарния кредитор / в случая – правата на защита на двамата молители като такива / не се засяга от последиците на решението на окръжния съд, с което е проверена законосъобразността на действията на съдия изпълнителя по повод Жалба на длъжника по изпълнението. В този смисъл молителите Ж. К. и М. К. не се явяват лижа от визираната в закона категория – “лицето, спрямо което решението има сила”, независимо, че то не е било страна по делото т.е. на лице което има парво на молба за отмяна, извън кръга на лицата, страни в процеса. Доколкото може да се предполага / тъй като в молбата по чл. 304 ГПК такива твърдения няма изложени/, че с проведеното възлагане на недвижим имот се засягат правата им кредитори, то същите разполагат със самостоятелни права на защита в рамките на инициирано от тях индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника си. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд- ВТОРО отделение на гражданска колегия