Решение № 14120 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12334/2015 г.

Решение № 14120 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12334/2015 г., VI о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. П., срещу решение № 1411 от 14.07.2015 г., постановено по адм. д. № 1124/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П. Твърди се, че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - В. П. К. - редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - гр. П. е отменил Решение № РД-135/24.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е оставена без уважение жалба на В. П. К., в качеството й на наследник на П. А. Й. срещу Разпореждане № 3303174506/05.02.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТД на НОИ гр. П. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО и добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО на наследодателя й П. А. Й., починал на хх.хх.хххх г. и е оставил без разглеждане жалбата на В. П. К., в качеството й на наследник на П. А. Й., срещу Разпореждане № 3303174506/05.02.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТД на НОИ гр. П. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО и добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО на наследодателя й П. А. Й., починал на хх.хх.хххх г. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото е правилно и обосновано. От данните по делото се установява, че със заявление вх. № МП-4345/19.01.2015 г. П. А. Й. е направил искане за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО и добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО. Към заявлението е представено ЕР № 0037/07.01.2015 г., с което ТЕЛК го освидетелства по негова молба с peг. № П.-В.-Х/241/01.12.2014 г. и му определя 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ, с дата на инвалидизиране 09.01.2013 г. и срок на инвалидността - пожизнен. ЕР № 0037/07.01.2015 г. влиза в сила на 22.01.2015 г. С решение № 01136/23.01.2015 г., издадено по реда на чл. 98 от КСО Медицинската комисия към ТП на НОИ - П. потвърждава ЕР на ТЕЛК № 0037/07.01.2015 г. При тези данни, Ръководителят на "ПО" при ТД на НОИ гр. П. издава Разпореждане № 3303174506/05.02.2015 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО и добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО на П. А. Й., считано от 01.12.2014 г. От данните по делото се констатира, че П. А. Й. е починал на хх.хх.хххх г., т. е. преди издаване на процесното разпореждане. Недоволна от така постановеното разпореждане, В. П. К., наследник на починалия П. А. Й. (Удостоверение за наследници - лист 141 по делото), обжалва същото пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № РД-135/24.04.2015 г. го потвърждава като правилно и законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Директорът на ТП на НОИ гр. П. се е произнесъл по недопустима жалба, вместо да остави същата без разглеждане на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК, поради липса на правен интерес от обжалване на К. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за оспорване на административния акт както при оспорване по съдебен ред, така и при оспорване по административен ред и отсъствието му е основание за прекратяване на производството. В съответствие с чл. 90а от КСО, право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 110 на сто от социалната пенсия за старост. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО (в приложимата редакция), пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсията се отпуска от датата на подаването им. Пенсиите за инвалидност се отпускат от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК - чл. 94, ал. 3 от КСО. Чл. 103 от КСО предвижда, пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, да получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че лицето, по чието заявление е издадено оспорваното пред директора на ТП на НОИ П. разпореждане, е починало преди издаване по посоченото разпореждане. Правото на социална пенсия и на добавка за чужда помощ е лично и непрехвърлимо и се погасява със смъртта на правоимащото лице. Единствено лицето имащо право на социална пенсия и добавка е активно легитимирано да подаде жалба против разпореждането за отпускане на пенсия и определяне на социална добавка. Това право се е погасило с настъпване на неговата смърт, поради което наведените от касатора доводи в обратната насока, са неосноватeлни. Ето защо, правилно съдът е отменил обжалваното решение и е оставил без разглеждане жалбата на В. П. К. срещу Разпореждане № 3303174506/05.02.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТД на НОИ гр. П. От гореизложеното се установява, че тезата на касатора за неправилност на решението не може да бъде кредитирана. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.