Определение № 24 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 14/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Ловеч и Софийски градски съд по искова молба на А. Менова от [населено място], Община Троян, чрез процесуален пълномощник, срещу Министерски съвет на Република България и Министерство на здравеопазването за сумата от 25 500 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждането й, претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на баща й К. Менов. За да инициира препирня за подсъдност с Определение № 416 от 27.02.2024г. по адм. дело № 330/2023г. Административен съд – Ловеч е съобразил, че исковата молба първоначално е подадена пред Софийски градски съд, който с Определение № 2293/22.02.2023г. по гр.д. № 9894/2022г. е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд - София град. Този съдебен акт е отменен с Определение № 905/30.03.2023г. по в.ч.гр.д. № 780/2023г. по описа на Апелативен съд – София и делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. На 24.07.2023г. производството по гр.д. № 9894/2022г. по описа на СГС е отново прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София град / АССГ/. С Определение № 7777/15.09.2023г. по адм. дело № 8398/2023г. АССГ е оставил исковата молба на А. Менова без разглеждане, прекратил е производството по нея и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Ловеч. След преценка на твърденията на ищцата и формулирания петитум, решаващият състав е приел, че искът е предявен по общия граждански ред, тъй като не се претендират вреди от актове на административни органи и длъжностни лица. Подчертал е, че Националният план за ваксиниране срещу COVID-19 не е нито нормативен, нито общ или индивидуален административен акт, който да съдържа властническо волеизявление. В допълнение е препратил към мотивите на Определение № 6344 от 27.06.2022г. по адм. дело № 5151/2022г. по описа на Върховния административен съд. В обобщение е достигнал до извода, че предявеният иск намира своето правно основание в чл. 49 ЗЗД, с оглед на което е родово и местно подсъден на СГС. Настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че исковата молба на А. Менова срещу Министерски съвет на Република България и Министерство на здравеопазването е родово и местно подсъдна на Административен съд – Ловеч. Това заключение следва от съвкупния анализ на заявените от ищцата твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и в многократно депозираните от нея уточняващи иска молби, даващи основание да се приеме, че се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща в резултат на незаконосъобразни бездействия на ответниците. В този аспект А. Менова, чрез своя процесуален представител, еднозначно е заявила, че по силата на влязло в сила Определение № 4219/04.05.2022г. по адм. дело № 3446/2022г. е прекратено производството по оспорването й на Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 В Република България, тъй като е прието, че той не притежава белезите на административен акт. Именно поради това в исковата си молба тя не поддържа, че този Национален план е незаконосъобразен административен акт, а твърди, че определените фази на ваксинация и критерии за нейното провеждане не са съобразени със здравните потребности на най- уязвимите от тежко протичане на заболяването и смърт, а именно възрастните лица и хронично болни, сред които е бил и нейният баща. Изтъква още, че до месец април 2021г. не е осигурен реален достъп на общопрактикуващите лекари до ваксини, а точно те са предпазвали лицата от тежко протичане на болестта. Така заявените от ищцата обстоятелства сочат, че тя изрично се позовава на бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на тяхна административна дейност по имунизиране на населението при възникналата извънредна епидемиологична обстановка, с оглед на което следва да се приеме, че предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. По аргумент от чл. 8, ал.1 ЗОДОВ, обезщетение за вреди, причинени при условията на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, не може да се търси по общия ред, а съгласно чл.1, ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Друго не следва от посочената от ищцата правна квалификация на исковата молба, тъй като същата не обвързва съда. Именно той следва да я определи служебно с оглед основанието и петитума на иска, които очертават съдържанието на претендираното от ищеца право. В случая А. Менова претендира обезщетение от претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на административни органи, поради което и на основание чл. 7, ал.1 ЗОДОВ исковата й молба е родово и местно подсъдна на Административен съд - Ловеч. Формираният извод не е в колизия с мотивите на цитираното от Административен съд – Ловеч Определение № 905/30.03.2023г. по гр. дело № 780/2023г. на Апелативен съд- София, тъй като с него решаващият състав не е дал правна квалификация на иска на А. Менова. Той единственото е приел, че дадените от СГС указания към ищцата не са достатъчно конкретни и следва да бъдат прецизирани, поради което е отменил прекратителното определение на първостепенния съд. Предвид гореизложеното и основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,