Решение № 10188 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2010 г.

Решение № 10188 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по протест на окръжна прокуратура, гр. Враца срещу решение № 56 от 14.06.2010 г. на Административен съд, гр. Враца, постановено по административно дело № 401/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Тони Димитров Викентиев, гр. Оряхово, ул. "Арх. Цолов" № 77, блок "Дунав", ап. 10 срещу заповед № 25 от 11.02.2010 г. на началника на районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Оряхово. Протестиращият окръжен прокурор счита съдебното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административният орган бил уведомен за използването на оръжието още през м. юни 2009 г., за което имало изготвена справка от самия него с дата 12.06.2009 г. С оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ отм.) за органа било налице задължение за произнасяне по негова инициатива. Непроизнасянето в срок било мълчалив административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който не е оспорен в сроковете по чл. 84, ал. 2 и/или чл. 149, ал. 2 АПК. Сочи, че спрямо този мълчалив акт не са налице и основанията по чл. 99 АПК. Административният орган не посочил в акта си защо оръжието е използвано не по предназначение, а съдът заместил липсващите мотиви. С оглед на това протестиращият прокурор твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и това е основание за отмяна на съдебното решение. Ответниците по протеста - началникът на районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Оряхово и Тони Димитров Викентиев, не вземат становище по протеста. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на протеста. Съдът правилно установил фактическите обстоятелства по делото, преценил доказателствата и приложил относимия материален закон. Счита за несъстоятелно твърдението на протестиращия прокурор, че непроизнасянето в срока по чл. 25 ЗКВВООБ довело до "мълчалив административен акт", при който е недопустимо произнасяне на органа. Органът и съдът правилно са ценили установения факт на употреба не по предназначение на притежаваното оръжие и въз основа на това са направили обосновани правни изводи. Правилен е и изводът на съда, че не е изтекъл давностния срок за налагане на принудителната административна мярка. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита протеста за допустим - подаден е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа протеста на посочените в него основания счита същия за неоснователен. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 14.01.2010 г. е изготвена докладна записка за извършена на Тони Викентиев проверка по съхранението, носенето и употребата на разрешеното му огнестрелно оръжие. При проверката била констатирана липса на един брой боеприпас. По повод на установеното Викентиев дал писмени обяснения на 11.02.2010 г., в които посочил, че на 06.06.2009 г., по повод скандал пред дискотека, произвел изстрел. На 11.02.2010 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Със заповед № 25 от 11.02.2010 г., издадена на основание чл. 25, ал. 1 ЗКВВООБ , на Викентиев е наложена принудителна административна мярка отнемане за срок от една година на издаденото разрешение за оръжие. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие със закона. Приел за безспорно установено използването не по предназначение на разрешеното оръжие. Приел също, че производството е по реда на АПК, поради което твърдението за изтекъл давностен срок по реда на Закона за административните нарушения и наказания е неоснователен. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че Викентиев имал законно издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Безспорно е също, че на 06.06.2009 г. го употребил не по предназначение. Не се спори, че на 14.01.2010 г. при извършена проверка за съхранението, носенето и употребата на разрешеното оръжие е установена липса на един брой боеприпас, т. е установено е нарушение на съхранението на разрешените боеприпаси. Не се спори също, че на 11.02.2010 г., след взети обяснения от лицето, е съставен акт за установяване на административното нарушение и е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка. Спорът по делото е досежно правната квалификация на фактите и техните правни последици. Основният довод на протестиращия прокурор за неправилност на съдебното решение е свързан с компетентността на административния орган да наложи принудителната мярка. Прокурорът твърди, че органът след като не се произнесъл в срока по чл. 25, ал. 1 ЗКВВООБ на практика издал "мълчалив административен акт" по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който не бил оспорен, поради което нямал повече право да се произнася (което означава, че на практика твърди нищожност на оспорената заповед). Не били налице и основанията по чл. 99 АПК. Преди всичко чл. 25 ЗКВВООБ не съдържа срок, а само определя кога се налага и каква е по вид принудителната административна мярка. Наред с това следва ясно да се посочи, че служителят на МВР, който приел обясненията на Викентиев на 11.06.2009 г. във връзка с възникнал инцидент пред дискотека на 05.06.2009 г. е началник на районно управление на Министерството на вътрешните работи - АЕЦ "Козлодуй". Органът, който издал оспорваната в настоящото съдебно производство заповед по чл. 25 ЗКВВООБ е началникът на районното управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Оряхово. Ноторно известно е, че районните управления в АЕЦ "Козлодуй" и в гр. Оряхово са самостоятелни структурни единици в системата на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Враца. По делото е приложено писмо, изх. № 16535 от 11.06.2009 г. на началника на районното управление - гр. Оряхово, до директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Враца, от което е видно, че началникът на районното управление бил информиран на 11.06.2009 г. за нерегламентираното използване на огнестрелното оръжие от Викентиев. Изготвената до него докладна записка е изпратена на областния директор във връзка с образуваното срещу Викентиев дисциплинарно производство. С писмо, изх. № 16909 от 16.06.2009 г. началникът на районното управление, гр. Оряхово, изпратил и други материали, представляващи съдържание на преписка с вх. № 143/2009 г. Следователно действително, към 11.06.2009 г. ответникът по протеста - началникът на районното управление, гр. Оряхово, имал пълната информация за използването не по предназначение от Викентиев на разрешеното му лично оръжие. Защо тогава не издал заповед за налагане на принудителна административна мярка е извън предмета на делото. Това е негова компетентност и законосъобразното й упражняване, доколкото не засяга права и законни интереси на определени лица, не е въпрос на контрол от съда, а от горестоящия административен орган. Този факт обаче, неиздаването на заповед, не води до извод, че е налице "мълчалив административен акт". Преди всичко в Административнопроцесуалният кодекс няма такова понятие. Вероятно протестиращият прокурор прави аналогия с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК, но такова е недопустима. Чл. 58, ал. 1 АПК има предвид непроизнасянето на административния орган тогава, когато е сезиран с искане за издаване на административен акт. С цел защита правата на лицето, сезирало органа, законодателят е създал законовата фикция и е приравнил непроизнасянето в срок, т. е. липсата на волеизявление, съответно на съгласие или отказ, в зависимост от посоченото в материалния закон. В случая не само правна, но и житейска логика няма Викентиев да е сезирал административния орган с искане да му се наложи принудителна административна мярка и да му се отнеме правото на ползване на оръжие и след като органът мълчал в срока по чл. 57, ал. 1 АПК да се приеме, че е налице мълчалив отказ. Законовата фикция се прилага само и единствено, когато е предвидена в закон и аналогия с нея е недопустима. Отделен е въпросът, че въобще аналогия не може да се прави между двете хипотези, тъй като не е налице сходство в основните характеристики на двете хипотези. Когато на 11.06.2009 г. установил нарушението на ЗКВВООБ органът е бил в дискрецията си да прецени дали да наложи или не принудителната мярка. Тогава той не я наложил и от този акт не са засегнати никакви права на Викентиев. Когато на 14.01.2010 г. извършил проверка и констатирал липса на боеприпас, т. е. нарушение на задължението за съхранение, за органа отново възникнала правна възможност да упражни компетентността си и този път той сторил именно това - издал акт за констатиране на административно нарушение и въз основа на него издал заповед за налагане на принудителна административна мярка. Доказването на обстоятелствата, свързани с неправилното съхранение, които в случая се обективират и са резултат от неправомерното използване на боеприпаса и на самото оръжие, е допустимо с всякакви средства, в т. ч. писмените обяснения на Викентиев и на другите длъжностни лица и участници в инцидента. Както правилно сочи в мотивите си съдът налагането на принудителната административна мярка е по реда на АПК и давностните срокове по Закона за административните нарушения и наказания, които твърди протестиращия прокурор, че са изтекли - са неприложими. В случая, с издаването на акта за констатиране на административно нарушение не се образува административнонаказателно производство, за което е приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а административно производство за налагане на принудителна административна мярка по реда на АПК. Наред с изложеното следва да се посочи, че тъй като не е налице какъвто и да е акт, т. е. органът не е упражнил компетентността си, изобщо не може да се обсъжда възможността за приложение на чл. 99 АПК. Нормата е приложима само и единствено, когато има влязъл в сила акт, а не когато изобщо няма произнасяне и когато има неупражняване на правомощия. Неоснователно е и твърдението на протестиращия прокурор, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като административният орган не посочил защо оръжието е използвано не по предназначение, а съдът заместил липсващите мотиви на органа. Защо Викентиев използвал неправомерно законно притежаваното от него лично оръжие е въпрос първо, ирелевантен за обективния факт на нарушението на задължението за съхраняване на боеприпасите, отделно и за нарушението при използването на оръжието, и второ, въпрос, на който нито административният орган, нито съдът могат, а и трябва да отговарят. Само Викентиев знае защо използвал оръжието не по предназначение. За налагането на принудителна мярка е важно, че е осъществено нарушение. Субективната страна на деянието, с което е реализирано нарушението, има отношение към размера на наложената мярка. В случая органът наложил мярка по минимума - една година. Видно от изложеното инвокираните от протестиращия прокурор твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.