Решение № 5907 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12740/2015 г.

Решение № 5907 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12740/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. К. срещу решение № 4070 от 12.06.2015 г. по адм. д. № 2524/2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу принудителна административна мярка, приложена на 17.10.2013 г. - принудително задържане чрез поставяне на устройство тип "скоба" на собствения й лек автомобил марка "Ситроен" модел С4 рег. № СА6623 СС, от контрольор автомобилен транспорт - скоби в "Център за градска мобилност " ЕАД. Излага доводи, че при повторното разглеждане на делото административният съд е допуснал нарушение на чл. 226, ал. 2 АПК, тъй като допуснал до разпит св. А. и взел предвид показанията му при постановяване на съдебното решение. Свидетелят дал показания, че той е разпоредил поставянето на скобата, а е назначен на длъжност шофьор лекотоварен автомобил, дейността за налагане на мярката е възложена на св. И., който е назначен на длъжност контрольор, автомобилен транспорт. "Център за градска мобилност " ЕАД, като търговско дружество не може да бъде служба за контрол, няма данни на какво правно основание е извършено възлагането от кмета. Ако се приеме, че длъжностното лице е "контрольор, автомобилен транспорт- скоби" следва да бъде оправомощено от кмета на Столична община, доказателства за което не са представени. Чл. 124 от НОДТСО има предвид оперативна дейност, извършвана от общинското дружество, която е различна от правната дейност по издаване на административни актове. Не е изрично предвидено в закона да се издават устни актове. Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че видно от обясненията на ответника И., той е поставил и махнал скобата, като заявил, че решението са взели двамата с колегата му, ответникът е конституиран правилно, с оглед указанията в отменителното решение по първото касационно производство. Правилно съдът приел, че "Център за градска мобилност " ЕАД е надлежна служба за контрол, определено със заповед № РД-09-05-479/03.09.2012 г. на кмета на СО. С решение по адм. д. № 11689/2014 г. на ВАС е прието, че измененията на Наредбата за организация на движението на територията на СО и текстовете, касаещи правомощията на дружеството са законосъобразни. Претендира адвокатско възнаграждение в касационното в размер на 600 лв. Подадена е и частна жалба от Л. Т. К. срещу определение № 4478 от 14.08.2015 г. по адм. д. № 2524/2015 г. на Административен съд София - град, с което е изменено решение № 4070/12.06.2015 г. по адм. дело № 2524/2015 г. на Административен съд София - град, в частта му за разноските като жалбоподателката е осъдена да заплати на "Център за градска мобилност " ЕАД разноски по делото 860 лв. В частната жалба се сочи, че е поискано измение на решението в частта за разноските, като се отхвърли искането за разноски, съдът вместо това изменил решението в частта за разноските, като ги е присъдил вместо на контрольора автомобилен транспорт - скоби, на дружеството "Център за градска мобилност " ЕАД, което не е страна по делото. Съдът изложил съображения, че бюджет има юридическото лице в чиято структура е органът, но търговското дружество не е бюджетна организация, договорът за правна помощ е сключен с контрольора автомобилен транспорт- скоби. Разноските са извършени от "Център за градска мобилност " ЕАД по силата на неправилното му конституиране при първоначалното разглеждане на делото. Представен е писмен отговор и по частната жалба: Правилно съдът приел, че служителят е действал в качеството си на служител на дружеството, а е в свое лично качество. Необосновано се твърди, че разноските могат да се присъдят само на бюджетна организация. Правилно при повторното гледане на делото съдът присъдил разноските и за касационната инстанция. Претендира разноски в производстото по частната жалба в размер на 360 лв. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на разноските в производството по касационната жалба и по частната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими, подадени в предвидения от закона срок. Разгледани по същество са основателни. За да отхвърли подадената жалба съдът е изложил мотиви, че със Заповед № РД-09-05-479 от 03.09.2012 г. на кмета на СО осъществяването на принудителни мерки от вида на процесната е възложено на общинско дружество "Център за градска мобилност" ЕАД, поради което оспорената мярка е приложена от компетентен по материя орган. Разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвижда, че служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. ЗДвП не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагането й. В този смисъл е и чл. 55 и сл. от Наредба за организация на движението на територията на Столична община. Поради това съдът е приел, че за целта е достатъчен съставеният протокол за блокирани автомобили, който констатира поставяне на техническо средство - "скоба" и с който мярката се счита за наложена. Протоколът има сериен номер и дата на съставяне и носи подписите на съставилите го лица. От същия са видни номерът и марката на автомобила, датата и часът на заскобяване. Посочено е, че принудителното блокиране на управлявания от жалбоподателката автомобил е извършено в зоната на действие на знака, позволяващ паркиране срещу заплащане, респ. в обхвата на зелената зона на ул. "Люлин планина", поради което е налице хипотезата по чл. 55, ал. 1 НОДТСО, респ. тази по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, обуславящи прилагането на процесната мярка. Установено е, че превозното средство е паркирано в обхвата на зона за платено почасово паркиране без да е заплатена дължимата такса. Посочено е, че винетния стикер, издаден на жалбоподателката за паркиране по местодомуване е бил с изтекъл срок, поради което е следвало да заплати за паркирането с SMS или талон. В определението, с което изменено решението в частта за разноските, съдът е изложил мотиви, че разпореждайки прилагането на ограничителната мярка, служителят на длъжност контрольор автомобилен транспорт, не действа в свое лично качество, а в качеството си на служител на "Център за градска мобилност" ЕАД. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура е органът. Административният орган има административна правосубектност и поради това присъждането на дължимите разноски следва да е на юридическото лице, не на административния орган. Решението е неправилно. Съдът е посочил, че задържането е осъществено от Ц. А. и И. И., служители в сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране" на ответника, видно от допълнителни споразумения № РД-12-2П-606/30.08.2013 г. и № РД-12-2П-614/30.08.2013 г., а съгласно длъжностните им характеристики те могат да извършват дейности по заскобване и отскобване. Не е представена заповедта на кмета на Столична община за упълномощаване на служителя "контрольор, автомобилен транспорт- скоби" за прилагане на принудителната административна мярка, следователно не се доказва компетентността на органа наложил принудителната административна мярка. Въпреки доводите в съдебно заседание на процесуалния представител на "Център за градска мобилност" ЕАД, че по делото е представена изрична заповед на кмета на СО, в която изрично са определени лицата, които са компетентни да налагат мярка "Задържане със скоба на неправилно паркирани автомобили", такава не е представена и не е налице както при първоначалното, така и при повторното разглеждане на делото. С оглед на това не се следва да се обсъждат другите доводи на касационния жалбоподател, изложени в жалбата. След като касационната жалба се явява основателна, следва да се уважи и частната жалба, относно определението с което е допуснато изменение на решението в частта за разноските, като са присъдени разноски в полза на "Център за градска мобилност" ЕАД. С оглед изхода на касационното производство разноски на "Център за градска мобилност" ЕАД не се дължат. На жалбоподателката следва да се присъдят претендираните разноски по делото пред първата инстанция по списъка на стр. 79.