Определение № 9509 от 19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от Г. В. В. с [ЕГН], понастоящем в Затвора в [населено място], искане за отмяна на влязло в сила Определение № 926 от 12.09.2023 г., постановено по адм. дело № 198 по описа на Административния съд – Ловеч за 2023 г. В искането е посочено, че с постановяване на определението, чиято отмяна се иска, лицето е било лишено от правосъдие. Не са посочени конкретни основания за отмяна, така както са визирани в разпоредбата на чл. 239, от т. 1 до т. 6 АПК. С Разпореждане от 26.06.2024 г. на съдията-докладчик по настоящото дело, искането за отмяна на В. е оставено без движение поради неспазване на неговата форма, регламентирана в чл. 241 АПК. С оглед изпълнение на посочената разпоредба, на лишения от свобода са дадени указания, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за разпореждането, да уточни в писмена молба, с препис за ответната страна, основанията, на които иска отмяната на Определение № 926/12.09.2023 г. по адм. дело № 198/2023 г. на Административния съд – Ловеч. В разпореждането изрично е посочено, че при неизпълнение на дадените с него указания, искането за отмяна, подадено от лицето, ще бъде оставено без разглеждане. Съобщението за разпореждането е получено от искателя. В дадения му от съда 7-дневен срок, В. е изпратил молба-уточнение, получена във Върховния административен съд на 11.07.2024 г. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени искането за отмяна и уточнението към него приема, че същото е подадено от надлежна страна – В. е бил страна в съдебното производство, в което е постановено Определение № 926/12.09.2023 г. на Административния съд – Ловеч – и срещу влязло в сила определение, но то е недопустимо в една част и нередовно в другата. С определението, чиято отмяна се иска, административният съд е освободил В. от задължението за заплащане на държавна такса по адм.д.№ 198/23 г. на АС-Ловеч, но е оставил без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи по заявление с вх.№ 812100-7576/27.04.2023г. по описа на МВР /изх.№ М-1366/19.04.2023г. по описа на Затвора [населено място]/, респ. против писмо с рег. № 3286р-33145/13.06.2023г. по описа на ГД "Национална полиция" и е прекратил производството по адм.д.№ 198/23 година по описа на АС-Ловеч. В горепосочения съдебен акт се съдържат две определения - едното, постановено по искане на В. за освобождаването му от внасяне на държавна такса по делото, второто - по допустимостта на производството, образувано по жалбата му. В. няма интерес да иска отмяна на първото определение, тъй като то е благоприятно за него - уважено е искането му за освобождаване от д.т. по делото. В този смисъл искането му в тази част е недопустимо и следва ад се остави без разглеждане. В останалата част срещу определението, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му и производството е прекратено, искането на В. е допустимо, но нередовно. Във връзка с тази част от искането му В. сочи като правно основание за отмяна чл.239, т.5 АПК, а като фактическо такова - нарушаване на правата му, гарантирани от чл.83, ал.1 ГПК, чл.56 КРБ, чл.6, пар.1 вр. с чл.13 ЕКПЧ, чл.127 АПК, което е довело до неразглеждане на делото му по същество. Така сочените от В. фактически основания във връзка с чл.239, т. 5 АПК, не попадат в нито една от хипотезите, предвиден в разпоредбата - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В. не е взел участие в производството по същество, защото такова не е проведено по жалбата му, поради нейната недопустимост, а не защото са нарушени правата му на ефективна съдебна защита по допустимо производство. В. не е посочил обстоятелства в искането си и уточнението към него, които могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите на чл.239 АПК за отмяна на прекратителното определение. Неотстраняването на нередовностите на искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт влече последицата по чл. 158, ал. 3, във вр. с чл. 249 АПК за оставянето му без разглеждане и за прекратяване на съдебното производство, образувано по него. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия