Определение № 3559 от 22.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Иванова против разпореждане № 429/12.01.2024 г., постановено по адм. дело № 242/2024 г. постановено по описа на Административен съд София-град, с което е върната жалбата й срещу заповед № ОХ-70/27.01.2021 г. на министъра на отбраната. Частната жалбоподателка обжалва разпореждането като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, обосноваващи правния и интерес. Твърди, че съдът не е изяснил всички обстоятелства и неправилно е приел, че няма правен интерес от обжалване на заповедта. Иска се разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия.Претендира присъждане на разноски.- Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното разпореждане съдът е върнал жалбата на Е. Иванова срещу заповед № ОХ-70/27.01.2021 г. на министъра на отбраната, за възлагане изпълнението на функциите на директор на служба „Военна полиция“. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката няма правен интерес от оспорването на заповедта, тъй като с нея не се засягат права и интереси на жалбоподателката. С оглед изложеното се е позовал на чл.130 ГПК и е върнал жалбата. В определението правилно са установени релевантните факти, въз основа на които са изведени правилни изводи, но същото е неправилно като краен резултат. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъдат отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Правният интерес трябва и да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес трябва да е личен, тъй като лицата имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес в административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици. При липсата на пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правогасяващ ефект на оспореното решение по отношение правната сфера на жалбоподателя, той няма правен интерес от търсената съдебна защита. С оглед изложеното правилно в обжалваното определение е прието, че в случая по отношение на Иванова не са налице предпоставките на чл. 147, ал. 1 АПК - същата не е адресат на акта и правната й сфера не е засегната от същия пряко и непосредствено. В случая, заповедта на министъра на отбраната по никакъв начин не засяга правната сфера на оспорващата, тя не е нито адресат на акта, нито пък от него произтичат права или задължения по отношение на жалбоподателя, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на разглеждане на жалбата по същество. Настоящият състав счита, че в конкретния случай не е налице правен интерес от оспорването. Обжалваната пред първоинстанционния съд заповед касае друго лице и от доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод, че същата засяга пряко и непосредствено правната сфера на частната жалбоподателка. В частната жалба се твърди настъпване на последици от заповедта, засягащи правната сфера на жалбоподателката. Дори да се приеме, че това е така, то те не обосновават пряк а косвен правен интерес и не са са пряка и непосредствена последица от конкретната заповед При така установеното, съдът правилно е установил релевантните факти, на неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 130 ГПК и е върнал жалбата, вместо да приложи разпоредбата на чл.159, т.4 АПК, като остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по делото. С оглед изложеното определението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение