Решение № 109 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 230 от 21.02.2025 г., постановено по адм. дело 349/2024 г. по описа на Административен съд Смолян, е: 1) отменено по жалба на С. Р. П. решение 2153-20-80 от 24.09.2024 г. на директора на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Смолян и оставеното с него в сила разпореждане [номер] от 22.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Смолян; 2) върната преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Смолян за ново произнасяне по заявление с вх. 2113-20-382/08.05.2024 г. по описа на ТП на НОИ Смолян, подадено от С. Р. П., при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) отхвърлено искането за разноски на жалбоподателката. С определение 703 от 17.06.2025 г., постановено по същото дело, Смолянският административен съд е оставил без уважение искането на адвокат Л. Присадникова, процесуален представител на С. Р. П., за изменение на решение 230 от 21.02.2025 г. по адм. дело 349/2024 г. по описа на Административен съд Смолян, в частта за разноските. Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Смолян. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да се реши по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба до първоинстанционния съд на С. Р. П.. В молба, подадена от пълномощника главен юрисконсулт Димова, са изложени допълнителни съображения в подкрепа на заявените искания и цитирана актуална съдебна практика, като е възведена и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете съдебни инстанции и е направено възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния опонент. Срещу определението е подадена частна жалба от С. Р. П., действаща чрез пълномощника адвокат Присадникова, с искане за отмяната му като неправилно и уважаване на искането за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). По отношение на касационната жалба е изразено становище, че тя е необоснована и некореспондираща с доказателствата, събрани в хода на административното производство, като са изложени аргументи за правилност на решението на първоинстанционния съд. Претендира се и присъждане на разноски по приложен списък на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Досежно частната жалба твърди, че тя е неоснователна и сочи, че изцяло споделя доводите на съда по отношение на искането за присъждане на разноски. Върховният административен съд (ВАС), шесто (VІ) отделение, счита касационната и частната жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от страни с правен интерес, за които оспорените от тях съдебни актове са неблагоприятни. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното: С разпореждане от 22.05.2024 г. по заявление от 08.05.2024 г., подадено от С. Р. П., ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Смолян й е отпуснал исканата от нея лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 69б, ал. 1 от КСО. С процесното разпореждане от 22.07.2024 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Смолян е отменил разпореждането от 22.05.2024 г., с което на П. е отпусната ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО, и е отказал да й отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст както по чл. 69б, ал. 1 от КСО, така и по чл. 69, ал. 2 от КСО. Пенсионният орган е приел, че заявителката няма право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за навършена възраст 54 години и 2 месеца (към датата на заявлението тя е на [възраст]). Приел е и, че тя не може да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, понеже разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, а в случая П. има изискващият се осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, но няма право на тази пенсия поради обстоятелството, че не е навършила изискващата се в разпоредбата възраст 54 години и 2 месеца. П. е оспорила това разпореждане пред горестоящия административен орган, който с атакуваното пред първоинстанционния съд решение от 24.09.2024 г. не е уважил жалбата й, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган в насока, че чл. 18, ал. 4 от НПОС ограничава приложението на чл. 69б от КСО само до тези лица по чл. 69 от КСО, непридобили право на пенсия на това основание, на които не им достига единствено осигурителен стаж, но не и изискуема възраст. За да отмени това решение Административен съд - Смолян е формирал решаващ извод, че изводите на административния орган противоречат на материалния закон. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че П. отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО (към момента на подаване на заявлението), поради което неправилно е било отменено разпореждането, с което е била отпусната на същата пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази хипотеза и й е отказано отпускането на ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Изложил е мотиви, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС има указателен характер за правата по чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО и не може да ограничава приложното поле на тези разпоредби от по-висок ранг (съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК). Посочил е, че осигурителният стаж, положен като държавен служител в системата на МВР, е извършван като такъв от първа категория, а не е приравнен на такъв, както са приели административните органи. Цитирал е в подкрепа на тезата си съдебни актове от доскорошната практика (ревизирана понастоящем) на ВАС, VІ отд. в сходни случаи. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като страда от порока материална незаконосъобразност. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) придобиват право на пенсия при навършена възраст 52 години и 10 месеца и при наличие на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени на тази възраст. Нормата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Следователно изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. Няма спор, че ответницата по касация не е навършилаизискуемата възраст към момента на подаване на заявлението. От друга страна, чл. 69б, ал. 1 от КСО ясно дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия - в конкретния случай за 2024 г. при възраст 50 години и 8 месеца за жените. От тълкуването на разпоредбата следва, че за тази категория осигурени лица законът изисква достигане на определена минимална възраст като условие за придобиване право на пенсия, което съответства на спецификата на полагания от тях труд. Правото на пенсия възниква обаче само при кумулативното наличие на всички предвидени в закона предпоставки към датата на подаване на заявлението, една от които е действително положен стаж от първа категория, а не приравнен на такъв, какъвто е стажът на П., положен като държавен служител в системата на МВР (чл. 17, ал. 2 от НПОС), а друга такава предпоставка е на лицата по чл. 69, ал. 2 от КСО да не им достига единствено осигурителен стаж за ранно пенсиониране по тази разпоредба, а не и да не са навършили изискуемата възраст. Нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО има различно по обхват съдържание, респективно и различна персонална насоченост от разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Конкретният случай попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 от КСО, касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП (Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране) - отм., действал до 31.12.1999 г., и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) (в сила от 01.01.2000 г.). Чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат служителите по ЗМВР. Формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП и НКТП. В този контекст, разпоредбата на чл. 18. ал. 4 от НПОС в конкретния случай е неприложима, както са приели и административните органи, защото е облагоприятстваща за тези лица от специалните ведомства, на които не достига единствено стаж за ранно пенсиониране по чл. 69 от КСО, а не и за тези с недостигаща възраст. При сравнението на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б от КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 от НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен (обратно на приетото в проверяваното съдебно решение). С оглед гореизложеното се налага извода, че С. П. попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 от КСО, отнасящ се за лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. След като ответницата разполага с изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО за 2024 г. 54 години и 2 месеца, то към релевантния момент тя не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, довело до неправилен краен правен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. За пълнота в тази връзка следва изрично да се отбележи, че този извод съответства коректно на съществувала доскоро по такива казуси съдебна практика на ВАС, VІ отд., която обаче понастоящем е изоставена. Поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна, и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение трябва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от С. Р. П. срещу решение 2153-20-80 от 24.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В същия смисъл е и формираната актуална практика на ВАС, VІ отд., изразена в решенията по адм. дела 8987/2025 г., 5894/2925 г., 5158/2025 г., 3577/2025 г., 2774/2025 г., 2033/2025 г., 3613/2025 г., 1061/2025 г., 2947/2025 г., 872/2025 г., 4889/2025 г., 589/2025 г., 2619/2025 г., 798/2025 г., 3326/2025 г., 3299/2025 г., 5170/2025 г., 4829/2025 г., 5659/2025 г., 9606/2025 г., 3611/2025 г., 3303/2025 г., 12195/2024 г., 12155/2024 г., 3130/2025 г., 3755/2025 г., 3578/2025 г., 7727/2025 г., 3504/2025 г., 2771/2025 г., 2033/2025 г., и др. Частната жалба на С. Р. П. срещу определението на Смолянския административен съд, с което съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските, е неоснователна. Правилно съдът е отбелязал, че няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от същия закон. Такова искане в хода на първоинстанционното производство не е отправяно от процесуалния представител на П.. Освен това, в производството пред Административен съд Смолян П. не е направила разноски и съответно ТП на НОИ Смолян не е осъдено да заплати такива, поради което липсва кумулативно изискуема предпоставка за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. При този изход на спора няма основание да бъде уважено искането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на П. и в настоящото производство, а трябва да бъде уважена своевременно заявената претенция на директора на ТП на НОИ - Смолян за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това сума в общ размер от 400 лв. следва да бъде присъдена в полза на ТП на НОИ Смолян (платима от С. П.) - по 200 лв. на инстанция юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред двете съдебни инстанции, реализирана от надлежно упълномощен юрисконсулт, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението.