Определение № 9509 от 11.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2023 г.

Производството е по реда на гл. ХІІІ от АПК. Образувано е по частна жалба на А. Боев срещу определение № 333/25.05.2023 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. № 249 по описа за 2023 г. Частният жалбоподател изразява общо недоволство от обжалваното определение и иска отмяната му. Насрещната страна по частната жалба – длъжностно лице с функциите на орган по приходите от звеното за местни приходи на община Казанлък не изразява становище. Като съобрази доводите на частния жалбоподател и след проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на А. Боев против мълчалив отказ на орган по приходите при община Казанлък за издаване на данъчна оценка за имот с идентификатор 27499.501.426 по ККР на [населено място], общ. Казанлък, прекратено е производството по делото и е изпратена жалбата на Боев против мълчаливия отказ за издаване на данъчна оценка на директора на Дирекция „Местни приходи“ в община Казанлък. Според съда нередовностите на сезирането на общинската администрация с искането за издаване на удостоверение за издаване на данъчна оценка са отстранени на 12.04.2023 г. От тази дата тече 5-дневния срок по чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ за издаване на удостоверителен документ по чл. 88, ал. 1 ДОПК. Срокът е изтекъл на 18.04.2023 г., доколкото 17.04.2023 г. е неприсъствен ден. Срокът за оспорване по административен ред на формирания мълчалив отказ изтичал на 02.05.2023 г. Отнасянето на спора пред съда било сторено на 25.04.2023 г. без да е пропуснат срока за оспорване по административен ред или този ред да е изчерпан. Това е възприето като процесуална пречка за правото на съдебно производство и е изпратил делото по подведомственост на ръководителя на звеното за местни приходи, който при действието на чл. 4, ал. 4 /всъщност ал. 5/ ЗМДТ е с правомощията на териториален директор на НАП. Определението е правилно. Основан на позитивното право /вж. чл. 95, ал. 3 ДОПК/ е решаващият извод на съда за изчерпването на реда или пропускане на срока за оспорване по административен ред на отказа за предоставяне на услугата по чл. 88, ал. 1 ДОПК с издаването на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения /какъвто е удостоверението за данъчна оценка/, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на достъп до съд. В случая срокът за оспорване на отказа за издаване на констативния административен акт не е изтекъл към момента на сезирането на съда. Този срок е определен от съда неправилно без това да засяга правилността на постановения съдебен акт. Съдът е взел предвид срока по чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 за определяне на оценката, който е различен от 7-дневния срок по чл. 90, ал. 1, пр. 1 ДОПК за издаване на удостоверението. Затова и срокът за издаване на удостоверението е изтекъл на 19.04.2023 г., а този за оспорване на мълчаливия отказ по административен ред изтича на 03.05.2023 г. Срокът за административното обжалване не е изтекъл към момента на сезирането на съда, т.е правото на съдебно производство не е възникнало, а спорът е подведомствен на ръководителя на звеното за местни приходи с правомощия на директор на ТД на НАП. Съдът не дължи процедиране по недопустимото съдебно производство и е съобразено с процесуалния закон изпращането на делото на надлежния орган по подведомственост. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното определение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение