Определение № 29 от 04.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 86/2009 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 НПК по повод разпореждане № 16 от 29.01.2009 г. на съдия-докладчик по н. о. х. д. № 2/2009 г. на Окръжен съд – гр. С., изпратено за определяне на друг съд, който да го разгледа. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане от 29.01.2009 г. съдия-докладчик по н. о. х. д. № 2/09 г. по описа на Сливенския окръжен съд е прекратил съдебното производство и изпратил делото на Върховния касационен съд за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Искането е направил с мотиви, че повече от половината свидетели имат местоживеене в района на Софийския градски съд. Въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен, е уреден в Наказателно-процесуалния кодекс като изключение от общите правила за местната подсъдност. Случаите са изрично изброени, затова условията, посочени в няколкото хипотези подлежат на стриктна интерпретация. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, на която съдия-докладчик се е позовал, поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В обвинителния акт е отразено, че подсъдим по делото е само Й. Г. Б. с местоживеене в гр. С., а от общо двадесет свидетели половината от тях действително живеят в гр. С., но останалите - в различни други населени места на страната (гр. Лом, гр. П., гр. Т., гр. В., гр. Я.). При тези данни няма основание да се приеме, че броят на свидетелите, които живеят на територията на гр. С. е толкова голям, че да оправдава отклонението от правилата за подсъдността с оглед спестяване на сили и средства във връзка с явяването им пред съда и нормалното протичане като цяло на наказателното производство. Затова искането на съдия-докладчик следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК