Решение № 17340 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11357/2009 г.

Решение № 17340 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11357/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, подадена чрез юрк. Попгеоргиева, против Решение № 40 от 29.05.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 586/2009 г. по описа на съда, с което е отменено Решение № К 47-0323/30.04.2008 г. на началника на Митница София, в частта, с която е определено допълнително държавно вземане за законна лихва върху ДДС в размер на 15 608 лв., считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснованост. Според касатора, неправилно административният съд в оспореното решение е посочил, че в издадения от административния орган акт е нарушено изискването за установена форма, че в същия липсват мотиви, посочване на фактическото основание за определяне на законна лихва, както и мотиви, сочещи на какво правно основание е определена дължимата лихва. Изложени са и допълнителни съображения в подкрепа на тезата за материалноправна законосъобразност на оспорения акт. По подробно развити доводи в писмена защита се отправя искане за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне на жалбата срещу митническия акт. Ответникът - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Св. Йорданова, оспорва същата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че ВАС следва да обезсили обжалваното решение и да върне преписката на Директора на Агенция Митници за произнасяне, поради това, че законодателят не е предвидил възможност за мълчаливо потвърждаване на обжалвания административен акт, както е сторено в чл. 156, ал. 4 ДОПК. При обсъждане на относимите правни норми се налага изводът, че законодателят е предвидил задължение за изрично произнасяне. Ако не се възприемат тези доводи, са изложени съображения по същество за основателност на касационната жалба и приложимост на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които установяват дължимост на лихви за забава. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С визираното в оспореното решение ЕАД № 07BG005003Н000095/14.03.2007 г. дружеството - ответник по касационната жалба, е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките, определена от доставчика с фактура от 02.02.2007 г., подлежаща на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса в резултат на промените на борсовите цени на продадените и вече внесени в страната стоки. Доставчикът е издал финална фактура от 02.05.2007 г., дружеството е уведомило митническите органи за финалната фактура и ги е поканило да коригират, при нужда, митническата облагаема стойност. Дружеството е получило уведомление за доброволно плащане, като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. За да уважи жалбата на дружеството против митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че при издаването на акта съществено е нарушено изискването на установената форма, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК, тъй като в него липсват мотиви - липсва посочване на фактическото основание за определяне на законната лихва, както и мотиви, сочещи на какво правно основание е определена дължимата лихва. Според съда, в случая липсва и посочване на датата, от която решаващият орган счита, че възниква задължените за заплащане на главницата 2 618 лв. Изложени са и мотиви, че само с посочването на цифровото означение на текстовете на чл. 199, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците и чл. 58, ал. 2 ЗДДС, в които няма уредба за лихви, чл. 201, чл. 214, чл. 218 § 2 и чл. 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и ППЗМ и с посочването, че размерите на ДДС са конкретизирани подробно по всяка една ЕАД в точка 1.1.2 към докладна записка № 98/13 от 19.12.2007 г. без излагане на фактически основания в частта за лихвите, административният орган е нарушил изискването за форма на индивидуалния административен акт. Липсата на тези фактически основания, както и на материалноправните основания за издаване на акта е мотивирала съда да отмени същия на основание чл. 146, т. 2 АПК и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение в частта, с която е отменено решението на началника на Митница София, е правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от посочените в него. Не може да бъде споделен извода на съда, че в оспореното решение е нарушено изискването за форма, както и че не са посочени фактически основания за определяне на дължимите задължения. В обстоятелствената част на оспореното решение решаващият орган е описал своите мотиви, съставляващи фактическите основания за промяна на митническата стойност на стоките, посочил е и основното доказателство, налагащо извод в тази насока. Независимо от това, неправилен е оспорения акт относно определения размер на дължимата законна лихва от дружеството, както и досежно посочената в него дата, от която тя се дължи. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. По чл. 201, § 1 б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета - Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217 § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221 § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222 § 1 б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232 § 1 б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, 214, 218 § 2 и чл. 221 от МКО. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това решението СЕС, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202 - 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23)." От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се вижда, че разпоредбата на чл. 214 § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя главните доводи на ответника по касационната жалба, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи: "Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове". Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232 § 1, б. "б" МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. В точка 23 от мотивите на цитираното в мотивите на Решението на СЕС по дело С-546/2009, Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, е казано, че "митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект." Посоченият извод става ясен като се съобрази обсъжданата по дело С-91/2002 разпоредба на австрийското национално право. Тя гласи следното: "Когато, с изключение на посочените в § 2 случаи, е възникнало митническо задължение по силата на членове от 202 до 205 и от 210 до 211 от митническия кодекс, или в случай на събиране на митническо задължение на основание на чл. 220 от митническия кодекс, едно увеличение на митническото задължение трябва да бъде заплатено, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет, а също, в случай на събиране a posteriori /впоследствие/ на основание на чл. 220 от митническия кодекс, което съответства на лихвите за забава които биха били дължими за въпросния период между дата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет. Съществува задължение за плащане на административни такси на основание на чл. 105." При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е недопустимо. След като в конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е заплатил допълнително определения размер на ДДС в срока, даден му с поканата за доброволно плащане, не е налице забава за плащане на главницата, респективно - не дължи лихви за забава. Не е основателно поддържаното становище по същество от касационния жалбоподател, че дружеството дължи лихва, защото изобщо не му е предоставен срок за изпълнение. Не може да бъде споделено разбирането, че длъжникът изпада в забава без покана, тъй като срокът за плащане съвпада с датата на възникване на задължението, която пък е тази на подаването на ЕАД. Това е така, защото разпоредбата на чл. 54 ЗДДС обвързва момента на данъчното събитие при внос с "датата, на която възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове", а не тази на възникване на митническо задължение. При това, липсата на покана за плащане би довела изобщо до недължимост на лихви за забава, макар в случая да е установено, че такава покана е получена от дружеството и в 7-дневен срок длъжникът е заплатил задължението си за главницата. Съдебното решение, като правилно в своя краен резултат, следва да бъде оставено в сила досежно постановената отмяна на решението на началника на Митница София, понастоящем Митница Столична. В частта, с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания, решението следва да бъде отменено, поради това, че предвид изложените по-горе мотиви, разглеждания случай не налага ново решаване на въпроса по същество от компетентния административен орган. С отмяната на незаконосъобразния административен акт, спорът се решава по същество. При този изход на процеса, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора направените разноски за касационната инстанция, които съобразно представените документи са в размер на 186,91 лв.