Определение № 7369 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Сток енерджи” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, срещу определение № 2661 от 12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 894/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Райков в срока по чл. 232 от АПК взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството по делото пред Административен съд София-град е образувано по жалбите на „Сток енерджи“ ЕООД, гр. Пещера“, „Хелиос проджектс“ ЕАД, гр. София и „КЕР Токи Пауър“ АД, гр. София, срещу Решение № Ц-37 от 29.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. С обжалваното определение административният съд е оставил подадените жалби без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК при приетото, че оспорващите нямат правен интерес от оспорването. Изводът за недопустимост на оспорването се основава на това, че обжалваното решение не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателите. Оспореното решение регулира цени, по които „ЕСО“ ЕАД закупува енергия и това дружество е единствен негова адресат. Ако рефлектира върху жалбоподателите, като координатори на балансираща група и производител на електрическа енергия, то въздействието върху тях е косвено и опосредено. „Хелиос проджектс“ ЕАД, гр. София и „КЕР Токи Пауър“ АД, гр. София не са обжалвали определението и спрямо тях то е влязло в сила. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Жалбата на „Сток енерджи“ ЕООД е срещу т. 1 от Решение № Ц-37 от 29.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е определена, считано от 01.01.2024 г. до датата, на която независимият преносен оператор се е присъединил ефективно към всички европейски платформи за балансиране съгласно Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 г. за установяване на насоки за електроенергийното балансиране, пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансирана енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране нагоре, в размер на „Цпдн + 100 лв., но не по ниска от 360 лв./MWh, където Цпдн е равна на цената на почасовата цена на пазара „ден напред“ на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД. Неправилно е прието в обжалваното определение, че адресат на оспореното решение е единствено „Електроенергиен системен оператор“ („ЕСО“) ЕАД. Жалбоподателят, като координатор на балансираща група, има сключен договор за балансиране с „ЕСО“ ЕАД, като независим преносен оператор. С обжалваната от него т. 1 на Решение № Ц-37 от 29.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), се определя пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия от независимия преносен оператор, която не може да бъде по-ниска от 360 лв./MWh. Тази цена се прилага при определяне на цената за недостиг която жалбоподателят, като координатор на балансираща група, заплаща за реализираните по договора за балансиране небаланси. Вярно е соченото от ответника по частната жалба, че цените за балансираща енергия, дължими се от „Сток енерджи“ ЕООД се определят по реда на приетата от КЕВР Методика за определяне на цени на балансираща енергия, приложение към Правилата за търговия с електрическа енергия – чл. 105, ал. 13 от тях. Следва обаче да се има предвид, че съгласно чл. 6, § 5 от Регламент 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия дисбалансите се уреждат на цена, която отразява стойността на енергията в реално време, която, при приложението на чл. 6 от Методиката ( в относимата и редакция) може и следва да е равна на най-ниската цена за балансиране надолу или на максималната пределна цена за сключване на сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за представяне на системна услуга регулиране надолу, определена от комисията за съответния период. При посоченото неправилно с обжалваното определение правото на оспорване на „Сток енерджи“ ЕООД е отречено при изведено косвено засягане на правата на жалбоподателя от решението на КЕВР. Определената с решението пределна цена - „не по-ниска от“ пряко рефлектира върху поетата от дружеството жалбоподател отговорност за балансиране, при задължение да заплаща цена за дисбаланс, формирана от и на база определената с обжалваното решение цена. Дружеството е „отговарящо за баланса лице" като участник на пазара и носи отговорност за дисбалансите. Изведените от първоинстанционния съд доводи за необжалваемост, основани на правния интерес на гражданите да оспорват актове на КЕВР за определяне на цени като потребители са неотносими към конкретната жалба. В случая се отнася за пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия, в които жалбоподателят има качество на координатор на балансираща група и е сключил договор за балансиране с независимия преносен оператор, както и участва като търговец с притежаван лиценз за търговия с електрическа енергия, включително балансираща такава, което основава правния му интерес от оспорване на решението, с което се определя минимална цена за сключване на сделки на балансиращия пазар. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение