Определение № 168 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 761/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Военно формирование 28000 Граф Игнатиево, представлявано от командира бригаден генерал П., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г. касационна жалба против въззивно решение № 1339 от 18.11.2019г. по гр.д.№ 1454/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 1626 от 25.04.2019г. по гр.д. № 14231/2016г. на РС Пловдив в частта, с която са отхвърлени исковете на И. И. С. за заплащане по чл.194, ал.1 ЗОВСРБ/нов/ и по чл.203, ал.3 ЗОВС на РБ /отм/, вр. чл.152, ал.6 ПКВС/отм./ и чл.154 ПКВС/отм./,вр. чл.194, ал.3 ЗОВСРБ, вр.чл.214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ на възнаграждение за положен извънреден труд, некомпенсиран с почивка за разликата над сумата 44.33лв. до пълния предявен размер от 14 767.08лв.за периода 1.12.2001г. – 21.10.2016г., както и иска за мораторна лихва за разликата над 9.99лв.до 21 112.30лв., считано от 1.09.2001г. до 31.07.2014г., като погасен по давност и вместо това е постановил друг, с който е уважил така предявените искове, с което присъдената сума за главницата е станала 14 767.08лв., а на мораторната лихва 21 112.30лв., потвърдено е решението в уважителната му част и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С определение № 121 от 20.05.2020г., производството по делото беше спряно до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 6/2017г.на ОСГК. Към настоящия момент същото е постановено, отстранени са пречките пред движението, съгласно чл.230 ал.1 т.1 ГПК, което налага възобновяване на производството. Съгласно ал.3 от цитираната норма и доколкото същото следва да продължи от онова действие, при което е било спряно, следва съдът да се произнесе по допустимостта на подадената касационна жалба. Въззивният съд е приел иска за основателен след като е преценил, че фактически отработеното от ищеца, като кадрови военнослужещ в различни подразделения на Българската армия, за периода от 1.07.2001г. до 30.09.2014г., служебно време над нормалната му месечна продължителност следва да му бъде заплатено. /Относно времето на участие в мисии с висока степен на риск е приел, че нормата на чл.107, ал.7 КТ не намира приложение/. Възражението за изтекла придобивна давност е счел за неоснователно, тъй като давността започва да тече от датата на прекратяване на договора за военна служба, което в случая се е осъществило на 1.10.2014г. /а исковата молба е подадена на 21.10.2016г./ Според въззивният съд, в разглеждания случай, е немислимо военнослужеият да извърши едностранно изявление за компенсиране на положен извънреден труд, по аналогия с чл.136а КТ, тъй като това би довело до отказ да изпълнява задълженията си по военната служба, което би съставлявало престъпление от общ характер, по чл.385 НК. Съдът е присъдил дължимите суми съобразно заключението на приетата по делото експертиза. При тези мотиви, касаторът в представеното изложение е поставил следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. В кой момент възниква вземането за заплащане на трудово възнаграждение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсирани с почивка?, 2. От кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане?, 3. От кой момент започва да тече погасителната давност за вземането, включително в случаите на прекратяване на служебното правоотношение? и 4. Може ли военнослужещ да извърши едностранно изявление за компенсация за извънреден труд по аналогия с нормата на чл.136а КТ, при отчитане на спецификата на служебното правоотношение по ЗОВСРБ? Позовава се на практика на ВКС, която прилага. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. И. С., чрез процесуалния представител адвокат П., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. По същество счита постановеният въззивен акт за правилен, като развива подробни доводи и от своя страна представя съдебна практика. Счита, че даденото разрешение е съобразено и с правото на ЕС, като се позовава на решения С-429/09 и С – 684/16. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение по списък, в размер на 2 500лв., реалното извършване на които установява с приложени пълномощно и разписка от 31.01.2020г. Съобразявайки постановеното Тълкувателно решение по т.д.№ 6/2017г. на ОСГК, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска поради отстраняване на съществуващите до момента противоречия в практиката и съобразяване от въззивния съд на поставките, намерили отражение в постановения тълкувателен акт. Съгласно същия – когато военнослужещ полага труд, който превишава нормативно определената продължителност на работното време е налице удължаване на работното /служебното/ време. Удължаването е допустимо не като постоянна, а като времена мярка и се компенсира чрез съответното намаляване през отделни работни дни с писмен акт – чл.136а КТ и чл.194, ал.5 ЗОВСРБ. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Начинът на изчисляването му е посочен в чл.136а, ал.5 КТ – компенсацията се заплаща като извънреден труд. Вземането става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. От този момент започва да тече и тригодишната погасителна давност по чл.358, ал.1, т.3, вр. с ал.2, т.2 КТ. Доколкото всеки един от поставените от касатора въпроси е разрешен от въззивния съд в съответствие с така установената съдебна практика, не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост и касационно обжалване на въззивния акт не следва да се допуска. С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят установените като реално направени от ответната страна разноски в размера на 2 500лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд