Определение № 245 от 18.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2807/2020 г.

Производството е по реда на чл. 309, ал. 1 от ГПК във връзка с 282, ал. 2 от ГПК. С молба вх. № 28 734/04.03.2020 година Е. К. Б. е поискала да бъде спряно изпълнението на влязлото в сила решение № 738/01.02.2019 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 14 486/2016 година, с което е уважен предявения от В. Р. Б. против молителката иск с правно основание иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Както се посочи с решението, чиято отмяна се иска съставът на Софийски градски съд е уважил предявения от В. Р. Б. против Е. К. Б. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като е обявил за окончателен сключения между тях на 22.07.2015 година предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Б., в качеството си на продавач, се е задължила да продаде на Б., в качеството му на купувач, притежаваната от нея 1/2 идеална част от имот с идентификатор № ... за сумата от 50 000.00 лева. Това решение не е било обжалвано и е влязло в сила на 06.03.2019 година. С молба вх. № 28 734/04.03.2020 година Е. К. Б. е поискала отмяна на решение № 738/01.02.2019 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 14 486/2016 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК. Съгласно чл. 309, ал. 1 от ГПК молбата за отмяна не спира изпълнението на решението чиято отмяна се иска, като такова спиране може да бъде допуснато от съда при условията на чл. 282, ал. 2-ал. 6 от ГПК. От самия текст на разпоредбата е видно, че същата е предвидена като защита срещу подлежащи на изпълнение съдебни решения, т. е. такива, които се ползват с изпълнителна сила и представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК. С такава сила се ползват осъдителните съдебни решения, като решение № 738/01.02.2019 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 14 486/2016 година няма такъв характер. С решението си Софийски градски съд се е произнесъл по конститутивен иск и затова постановеното по отношение на него съдебно решение е конститутивно. Същото поражда действие от момента на влизането си в сила и от този момент се поражда търсената с контитутивния иск правна промяна. Затова постановените по конститутивните искове съдебни решения не подлежат на принудително изпълнение, поради което и не представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК. Всичко това води до неприложимост на спирането на изпълнението по чл. 309, ал. 1 от ГПК по отношение на конситутивното съдебно решение. Евентуалното спиране на действието на конститутивните съдебни решения, би означавало вече породените от тях правни последици да бъдат премахнати и да не бъдат зачитани за определен период от време, което е недопустимо. С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 309, ал. 1 от ГПК основания за уважаване на подадената от Е. К. Б. молба с вх. № 28 734/04.03.2020 година за спиране на изпълнението на решение № 738/01.02.2019 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 14 486/2016 година, поради което същата трябва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия