Определение № 161 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 946/2009 г.

Производство по чл. 248 от ГПК от касатора С. С. Ш. за присъждане на разноски за възивното и касационно производство в размер общо на 393 лв., от които 133 лв. за първа инстанция, 100 лв. за въззивна инстанция и 160 лв. за касационна инстанция. Ответникът по молбата и по иска счита, че тя е недопустима, защото не е подадена в едномесечния срок от постановяване на решението. Съдът, като прецени искането и данните по делото, намира следното. Неоснователно е възражението за недопустимост на молбата, тъй като решението е постановено на 05.07.2010г., а молбата е подадена на 27.07.2010г., т.е. в едномесечния срок по чл. 248 от ГПК. С решението на РС предявеният от Шумвналиев иск по чл. 109 от ЗС е уважен изцяло и са му присъдени деловодни разноски в размер на 283 лв. С въззивното решение частично е отменено решението на РС и две от претенциите са отхвърлени. Отменено е решението на РС в частта за разноските над 150 лв. ВКС е отменил решението в частта, с която са отхвърлени и двете претенции, но е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, заявено своевременно..Предвид пълното уважаване на иска, на ищеца следва да се присъдят направените от него деловодни разноски пред трите инстанции, като се приспаднат присъдените от РС 150 лв. Съобразно това останалия доказан размер на неприсъдените разноски е 393 лв., които следва да се присъдят на ищеца на основание чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 81 от ГПК Водим от горното, съдът