Определение № 116 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1170/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 28.11.2013 год. по ч.гр.дело № 803/2013 год., с което е потвърдено разпореждане от 26.09.2013 год. по гр.дело № 571/2012 год. на Кюстендилския районен съд за връщане като просрочена въззивната жалба, подадена от Т. И. И. срещу първоинстанционното решение с № 415 от 26.07.2013 год. по същото дело, с което е отхвърлен иска му на основание чл.232, ал.2 ЗЗД против К. Й. П. за разликата над 21,50 лева до предявения размер 258,14 лева. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят Т. И. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], представляван от адвокат К. Й. Й., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК понеже е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по частната жалба К. Й. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Според исковата молба претендираната на основание чл.232, ал.2 ЗЗД главница е сумата 303,14 лева, а лихвата за забава по чл.86 ЗЗД е 45 лева, т.е. цената на обективно съединените искове е до 5 000 лева, поради което частната касационна жалба е процесуално недопустима. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд