Определение № 2463 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Траянова-Тонева срещу определение № 480/15.01.2024 г., постановено по адм. д. 10674/2023 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против отказ рег. № 3019/23.10.2023 г. на директора на Служба „Военно разузнаване“ за отмяна на влязла в сила Заповед № А-216/17.10.2022 г. за отстраняване от длъжност. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон и процесуални нарушения, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директорът на Служба “Военно разузнаване“ оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 480/15.01.2024 г., постановено по адм. д. 10674/2023 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на С. Траянова-Тонева против отказ рег. № 3019/23.10.2023 г. на директора на Служба „Военно разузнаване“ за отмяна на влязла в сила Заповед № А-216/17.10.2022 г. за отстраняване от длъжност. Административният съд е приел, че жалбоподателката няма правен интерес да иска възобновяване на производството по издаване на заповедта й за отстраняване от длъжност, защото договорът й за кадрова военна служба вече е прекратен. Изложени са доводи относно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на актовете, с които се отнема разрешение за достъп до класифицирана информация и прекратяване на договор за кадрова военна служба, от които са изведени допълнителни съображения за липса на правен интерес от искането за възобновяване на производството по издаване на Заповед № А-216/17.10.2022 г., защото жалбоподателката не би имала възможност да постигне целения от нея резултат, а именно „да се възобнови висящността на правоотношението й“ със Служба „Военно разузнаване. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Неоснователно е оплакването в частната жалба за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на проведено открито съдебно заседание. Правилно АССГ е приел, че е сезиран с жалба против отказ да бъде възобновено административното производство по издаване на придобил стабилитет административен акт, който не е оспорен по съдебен ред, поради което се дължи произнасяне в закрито заседание. Отказът да бъде уважено това искане по чл. 99 от АПК представлява акт по чл. 103, ал. 3 от АПК и подлежи на съдебен контрол по реда на глава десета, раздел IV от АПК в закрито заседание. Независимо от правилно определения ред за разглеждане на жалбата на С. Траянова -Тонева първоинстанционният съд е изложил съображения само за липса на правен интерес за искането за възобновяване, по което е издадено атакуваното писмо от 23.10.2023 г., но не и относно неговата действителност и законосъобразност. Съдът е игнорирал правното значение на представените писмени доказателства, независимо, че въз основа на тях от фактическа страна правилно е установил, че с решение на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) е отменен акта за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на жалбоподателката, който е послужил като фактическо основание за издаване на заповедта за отстраняването й от длъжност. Това ново обстоятелство е посочено от нея в искането й по чл. 99 от АПК като основание за възобновяване на административното производство по издаване на заповедта за отстраняването й от длъжност. Компетентният административен орган е разгледал искането и не го е уважил с израз „няма основание за отмяна на Заповед № А-216/17.10.2022 г.“, а не го е оставил без разглеждане като такова без правен интерес. В писмото е направено позоваване само на последващата отстраняването от длъжност заповед за прекратяване на договора за военна служба, която е разгледана като пречка за възстановяване в длъжност и изплащане на обезщетение за периода на отстраняване. Нито административният орган, нито съдът са разгледали релевантните за хипотезата на чл. 99 от АПК факти, а са се ограничили само с актуалното положение на С. Траянова-Тонева към момента на издаване на оспореното от нея писмо. Не са обсъдени наведените от нея доводи за наличие на нови обстоятелства и дали те променят фактическата обстановка, въз основа на която е издадена необжалваната от нея заповед за отстраняването й от длъжност. По принцип наличието на правен интерес от оспорване на заповедта за отстраняване от длъжност не е в зависимост както от съществуването на правоотношението по заемане на тази длъжност, така и от оспорването или не на заповедта за прекратяването на това правоотношение. Действително правните последици от евентуална отмяна на заповедта за отстраняване от длъжност биха били различни в зависимост от качеството на отстранения към този момент (дали той продължава да е служител на съответното ведомство или не), но това не означава, че той не разполага с всички правни средства за защита на твърдяното от него право, а именно, че е трябвало да му бъде предоставена възможност да изпълнява длъжността си (срещу съответното възнаграждение) и не са съществували основания за отстраняването му. Продължаването на ефективното изпълнение на длъжността след отмяна на заповед за отстраняване от длъжност не е равнозначно на възстановяване в длъжност след отмяна на заповед за прекратяване на правоотношение (за което е необходимо и упражнено в срок искане за възстановяване), а също така не е единствената и винаги възможна правна последица от отмяна на заповед за отстраняване. Отмяна на заповед за отстраняване е възможна както поради това, че е незаконосъобразна, така и поради изтичане на евентуален срок, настъпване на поставено условие или отпадане на причините за издаването й. Във всички тези случаи правните последици от отмяната са различни, а в конкретния случай С. Траянова-Тонева е поискала възобновяване на производството по издаване на заповедта за отстраняването й от длъжност с доводи за наличие на предпоставките по чл. 99, т. 2 от АПК, а не възстановяване в длъжност, както се възприема искането й в отговора на ответната страна по частната жалба. За жалбоподателката е налице правен интерес от подобно искане за възобновяване, защото при евентуалното му уважаване и последващо издаване на нов акт с различно (благоприятно за нея) съдържание е възможно за нея да се породят благоприятни правни последици (зачитане на служебен стаж/осигурителни права/обезщетение), различни от „възстановяване в длъжност“. Доводите в писмения отговор на директора на Служба “Военно разузнаване“ относно правното значение на прекратяването на договора за военна служба не кореспондират с действителния смисъл на цитираните от него правни норми. Допълнително изрично трябва да бъде посочено, че от представените с частната жалба доказателства е възможно да се обоснове извод и за наличие на висящ спор (приключил на първа инстанция без данни за влизане в сила на съдебното решение) относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на договора за военна служба на С. Траянова-Тонева. Тези доказателства опровергават изцяло решаващите изводи на АССГ за липса на правен интерес от искане за възобновяване на производството по издаване на заповед за отстраняване от длъжност с аргумент, че не е оспорена заповедта за прекратяване на договора за кадрова военна служба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен и необоснован изводът на АССГ за липса на правен интерес у С. Траянова-Тонева от искането по чл. 99 от АПК, поради което обжалваното определение трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго при условията на чл. 235, ал. 1 от АПК, с което да бъде отменен отказ рег. № 3019/23.10.2023 г. на директора на Служба „Военно разузнаване“, а делото да му бъде изпратено като преписка с указания да бъде разгледано искането с правно основание чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на административното производство по издаване на Заповед № А-216/17.10.2022 г. за отстраняване от длъжност. При новото разглеждане на искането на С. Траянова-Тонева следва да бъдат установени фактите от значение за наличието на предпоставките по чл. 99 от АПК, включително относно спазването на срока за подаване на искането и обстоятелствата, за които се твърди, че са нови и ангажираните за осъществяването им доказателства. С оглед изхода на спора разноски в полза на ответната страна, който единствено претендира такива, не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение