Определение № 307 от 05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 778/2011 г.

Производството е образувано по молба на Я. И., С. С., Д. К., И. Д., Ц. Г., и Й. Н. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на определение № 12 от 07.02.2011 г. по гр. д. № 106/2010 г. на ВКС, с което молителите са осъдени да заплатят направените от А. Г. и Ц. Г. разноски за касационното производство по гр. д. № 106/2010 г. на ВКС.Поддържа се, че молителите са били лишени от възможността да вземат становище по искането за присъждане на разноски тъй като в нарушение на чл. 250, ал. 2 ГПК не са били уведомени за направеното искане от ответниците по касация. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата за отмяна и намери същата за недопустима. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Определението, отмяна на което се иска, не попада обхвата на нормата. То е постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановено определение по чл. 288 ГПК с присъждане на разноски за касационното производство. С него съдът не се е произнесъл по съществото на правния спор между страните и не е формирана сила на пресъдено нещо по него, поради което не подлежи на проверка по извънредния способ за контрол по чл. 303 ГПК. Способът за проверка на законосъобразността му е бил чрез обжалване с частна жалба. Срокът за упражняване на това процесуално право тече от датата на съобщаването му страните или от узнаването му. Друг способ за проверка на този съдебен акт не е предвиден. Подадената молба за отмяна като недопустима следва да се остави без разглеждане като се прекрати образуваното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.