Определение № 751 от 16.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 66/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ф. и С. Ф. от С. против решение № 1312/13.07.2011 г. по гр.д. № 402/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 14.11.2010 г. по гр.д. № 3175/2008 г. на СГС, с което се: 1. Отхвърля искът на С.Ф. срещу Д.-О. АД-С. за заплащане на сумата 36 000 лв. на основание чл.226 КЗ за понесени от него неимущуствени вреди от катастрофата на 18.09.2003 г., 2. Отхвърля искът на Г.Ф. за 32 000 лв., 3.Отхвърля исковете на двамата ищци за сумата 90 000 лв. на основание чл.226 КЗ за неимуществени вреди от смъртта на техния син Ал. Ф.. Ответното Д.-О. АД-С. е подало отговор, който не е подписан и затова не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос: След като пострадалото при ПТП лице се е съгласило да получи доброволно от застрахователя на виновно увредилото го лице по ЗГО една сума за неимуществени вреди, то може ли след това по съдебен ред същото лице да претендира действителния размер на претърпените от него неимуществени вреди и нищожен ли е отказът от други претенции?, който бил от съществено значение за точното прилагане на закона. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Така поставения въпрос не е прецизно формулиран. В случая не става дума за съгласие, а за споразумения от 12.06.2008 г., които по своята правна същност са договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Няма отказ от други претенции, а взаимни отстъпки, като и освен това, не се имат предвид други претенции, а същите. Доколкото би било налице твърдяното противоречие с действащата тогава Наредба за зад.застраховане, приета с ПМС 1/8.01.1997 г., то би могло да се квалифицира, като основание чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното и непълно позоваване на законовия текст, /защото водещо е развитие на правото/, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК, съгласно която смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.