Определение № 244 от 02.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 990/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр. П. против въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 309 от 09.06.2011 год., по т.д.№ 1238/2010 год., с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд № 1544/02.08.2010 год., по гр. д. № 1100/2010 год. и е осъден касатора, в качеството му на ответник по предявените от [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл. 327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, да заплати сумата общо от 5 499.09 лв ., формирана от непогасени задължения по данъчни фактури: № №[ЕИК]/08.08.2009 год.; [ЕГН]/08.08.2009 год.; [ЕГН]/14.07.2009 год. и [ЕГН]/ 14.07.2009 год., както и сумата 288.61 лв., заедно с разноски от 720.00 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВК, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Плевенския окръжен съд, предвид произхода на претендираното вземане и качеството на страните по спора – арг. от чл.286, ал.1 ТЗ Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на ПОС, настоящият касатор [фирма] не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и отсъства процесуална възможност за произнасяне по същество на искането за достъп до касационен контрол. С § 25 ПЗР на ЗИДГПК законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, то следва да се приеме, че релевантна е единствено висящността на делото в касационната инстанция. Несъмнено тази висящност пред ВКС настъпва от момента на подаване на касационната жалба в канцеларията на администриращия същата съд, начало на която в случая е датата 13.07.2011 год. Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК